Nebelwerfer (в свободен превод: създател на дим) е немска артилерийска ракетна установка, разработена през 1930-те и използвана през Втората световна война срещу леки пехотни цели. Разполага с шест цеви с калибър 150 mm, от които се изстрелват 36 – 39 килограмови ракети. Пълният залп протича в рамките на десет секунди. Острият звук, който издават ракетите, е причината да получи прякорите Пищящата Мими и Стенещата Мини от американските войници, участващи в кампанията в Сицилия. Руснаците пък я наричат ишак („магаре“) или скрипуха. Nebelwerfer е първата модерна ракетна установка за залпов огън.

Nebelwerfer се появява в началото на 30-те години на XX век и първоначално е предназначена единствено за използване като химическо оръжие: изстрелване на димни и химически снаряди. Всъщност обаче тя се използва за стрелба с осколъчно-фугасни снаряди.

Nebelwerfer 41 е артилерийска ракетна установка с шест цеви. Всяка от тях може да изстрелва ракети с диаметър 150 mm, тегло от 39 kg и максимален обхват от 6800 m. Мунициите, които използва, са Wurfgranate 41 (в превод „ракетна граната“). Nebelwerfer 41 е създадена на базата на лафета на противотанковото оръдие PaK 35/36. По-късната версия Nebelwerfer 42 разполага с пет цеви с калибър 210 mm и може да изстрелва тежащи 113 kg ракети на разстояние от 8000 m. Тази версия е снабдена със сменяеми вътрешни релси в тръбите, които позволяват използването на 150 mm ракети. И този вариант е монтиран на модифициран лафет от предвоенно противотанково оръдие.

Малкият размер и слабата ударна сила прави Nebelwerfer безполезен срещу бронирани цели като танкове и бронетранспортьори, но гъстотата и скоростта на огъня на множеството ракети го прави изключително ефективен срещу небронирана вражеска пехота.

След като обслужващите установката войници я заредят, те се прикриват на няколко метра разстояние, а стрелбата се осъществява посредством електрически спусък. След залпа се отделя голямо количество дим, което издава местоположението и го прави уязвим на стрелба от противникова артилерия. По тази причина позицията на Nebelwerfer се налага да се сменя много бързо след стрелба.

Един от начините за преодоляване на недостатъците на Nebelwerfer е монтирането му на полуверижна машина, какъвто е случаят с монтирания на SdKfz 4 Panzerwerfer. По-късно през войната са използвани по-груби (и с по-голям калибър) метални и дори дървени пускови установки. Целта е да се задоволи нарастващата нужда от оръжието и дефицитът на материали. Подобни установки могат да бъдат превозвани с камиони, обслужвани от малък екип, който може да напусне района след стрелба.

Werfergranate 21 Werfergranate 21 (WGr21) е неуправляема ракета въздух-въздух, вариант на Nebelwerfer, използвана за пръв път по време на защитата на Швайнфурт (17 август 1943 г.). WGr21 е първата ракета, монтирана на самолет в Луфтвафе. Използвана е за разпръскване на формации от бомбардировачи с цел улесняване атаките на изтребителите. Забележка: Дорнбергер твърди, че Nebelwerfer е бил използван срещу 1944 въздушни нападения срещу Швайнфурт.

Werfergranate 21 е с диаметър 210 mm, ефективния ѝ обхват е 1200 m. Полезният заряд е с маса 40,8 kg. По време на войната се монтира на самолети Messerschmitt Bf 109, Focke-Wulf Fw 190, Messerschmitt Bf 110 и др.

Източници

Външни препратки Американски разузнавателен доклад за Nebelwerfer.

Категория:Германска артилерия от Втората световна война Категория:Реактивни системи за залпов огън