Анна Ягелонина () е съпруга Фердинанд I, който по-късно става император на Свещената Римска империя, и кралица по право на Унгария и Бохемия.
Биография Родена е в Буда на 23 юли 1503 г. Тя е единствена дъщеря и най-голямо дете на унгарския крал Владислав II от третата му съпруга Анна дьо Фокс-Кандел. До раждането на брат ѝ, Лайош, Анна е единствената наследница на короните на Унгария и Бохемия. След раждането на Лайош на 1 юли 1506 тя е изместена на второ място в линията на унаследяване на унгарския престол. Майката на Анна умира няколко дена след раждането на сина си, на 26 юли 1506 г.
На 13 март 1516 г. умира и крал Владислав II, който оставя грижата за двете си деца на императора на Свещената Римска империя, Максимилиан I. Максимилиан I омъжва Анна за внука си Фердинанд, син на испанската кралица Хуана Лудата и Филип I. На 25 май 1521 Анна и Фердинанд са венчани в Линц, Австрия. По това време Фердинанд е губернатор на хабсбургските владения на по-големия си брат, Карл V.
На 29 август 1526 г. братът на Анна умира в битката при Мохач, където предвожданите от Сюлейман Великолепни османски войски разбиват унгарската войска на Лайош II. Анна Ягелонина остава единственият наследник на овакантените корони на Унгария и Бохемия. Като неин съпруг Фердинанд предявява претенциите си върху земите на двете кралства. На 24 октомври 1526 г. съпругът на Анна е избран за крал на Бохемия. Не толкова лесно се развиват нещата около унгарското наследство на Анна. По-голяма част от Унгария е анексирана от Сюлейман Великолепни. Фердинанд е прокламиран от група унгарски благородници за крал на Унгария, но друга фракция сред унгарската аристокрация отказва да признае чужд владетел за унгарски крал и провъзгласява за такъв Йоан Заполя. Конфликтът между двете фракции, които подкрепяли различни претенденти за унгарската корона, продължава до 1571 г.
През 1531 г. Карл V признава Фердинанд за свой наследник на престола на Свещената Римска империя, след което Фердинанд получава титлата „Крал на Римляните“. Междувременно Анна Ягелонина се ползва с титлата „Кралица на Бохемия“ и е една от двете претендентки за титлата „Кралица на Унгария“.
Анна умира в Прага на 27 януари 1547. Девет години след смъртта ѝ Фердинанд заема престола на Свещената Римска империя, след като Карл V абдикира в негова полза.
Наследници Анна Ягелонина и Фердинанд имат петнадесет деца: Елизабет Австрийска (1526 – 1545), ∞ 1543 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша Максимилиан (1527 – 1576), император на Свещената Римска империя Анна Австрийска (1528 – 1590), ∞ 1546 баварския херцог Албрехт V (1528 – 1579) Фердинанд II (1529 – 1595), ерцхерцог на Австрия Мария Австрийска (1531 – 1581), ∞ 1546 херцог Вилхелм Богатия от Юлих-Клеве-Берг Магдалена Австрийска (1532 – 1590) Катарина Австрийска (1533 – 1572), ∞ 1549 Франческо III Гонзага (1533 – 1550), херцог на Мантуа-Монферат, ∞ 1553 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша Елеонора Австрийска (1534 – 1594), ∞ 1561 Гулелмо Гонзага (1538 – 1587), херцог на Монферат Маргарета Австрийска (1536 – 1567), монахиня Йохан Австрийски (1538 – 1539) Барбара Австрийска (1539 – 1572), ∞ 1565 Алфонсо II д’Есте (1533 – 1597), херцог на Ферара Карл II (1540 – 1590), ерцхерцог на Вътрешна Австрия Урсула Австрийска (1541 – 1543) Елена Австрийска (1543 – 1574), монахиня Йохана Австрийска (1547 – 1578), ∞ 1565 Франческо I Медичи (1541 – 1587), велик херцог на Тоскана
Родословие
Източници
Constantin von Wurzbach: Habsburg, Anna (Königin von Ungarn und Böhmen). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 150 f. Eva Obermayer-Marnach: Anna Jagjello. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 299 f.
Категория:Унгарски кралици Категория:Чешки кралици Категория:Ягелони Категория:Хабсбурги Категория:Починали при раждане Категория:Починали в Прага