Папрадище () е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География Селото е разположено в най-северните части на областта Азот в източното подножие на Даутица.

История В Османската империя

Папрадище заедно със съседното село Ореше е мияшко село, заселено от мияци от реканските села Росоки, Лазарополе, Могорче и Тресонче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на XVII и началото на XVIII век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Папрадища (Papradichta) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи и 200 мюсюлмани.

През януари 1885 година в Папрадища пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър се среща с местните българи, които му се оплакват от разбойничеството в областта.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Папрадища има 420 жители българи християни. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1900 година.

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папрадища живеят 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Папрадище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия и Югославия След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Бежанци от Папрадище и Ореше основават през 1923 година в София Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.„Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.1

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Папрадища (Papradišta) като наскоро посърбено българско село.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Попрадища като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители северномакедонци.

Личности

Родени в Папрадище Ангелко Андонов, български зограф Ангелко Чупаров (1878 – 1907), български революционер Андон Китанов (1829 – 1914), български архитект Андрей Дамянов (1813 – 1878), български архитект Антон Лопатарев (1861 – ?), български строител и дарител Антон Стериов (1882 – 1924), български революционер Велян Андонов, български зограф Георги Зографски (1869 – 1945), български зограф Георги Новаков Джонгар (? – около 1900), български архитект Дамян Андреев (1847 – 1926), български архитект Димитър Папрадишки (1859 – 1954), български зограф Димитър Чуповски (1878 – 1940), ранен македонист Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9 Иван Андреев (? – 1905), български строител и зограф Иван Чупаров (1880 – 1913), български църковен деец Китан Петров (1793 – ?), български строител и резбар Коста Дамянов (? – 1869), български зограф Кузман Чупаров, български общественик Найдо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 Наце Димов (1876 – 1916), ранен македонист Никола Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 и на Димитър Ничев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47 Павел Кюлявков (1865 – 1940), български общественик Павел Петров Лопата, 60-годишен, осъден на 20 години за това, че е взел участие в местната милиция, която помага на българската армия през 1915 година, в затвора е от 12 години Павел Чупаров (1867 – 1943), български революционер Петре Георгиев (1884/5 – 1966), югославски политик, комунист Петър Чупаров (1872 – 1910), български революционерАврамовъ, Стефанъ, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, МНИ, София 1929 г., стр. 178. Трайко Георгиев (1880 – ?), български революционер Дане Николовъ, 45-годишенъ, отъ Папрадище, осжденъ на 20 години, защото взелъ участие въ милицията, оято помага на българската армия през 1915 годинаhttps://www.strumski.com/books/I_Mihajlov_Spomeni_IV.pdf.

Починали в Папрадище Янко Георгиев (? – 1881), български зограф

Други Борис Димитров (1896 – 1945), български офицер, по произход от Папрадище Николай Чупаров (1934 – 2015), български тенисист, по произход от папрадищкия род Чупарови

Външни Препратки „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година

Бележки

Категория:Села в община Чашка Категория:Мияшки селища