Робърт Лий

Робърт Едуард Лий (, 19 януари 1807 – 12 октомври 1870 г.) е най-изтъкнатият генерал на силите на Конфедерацията в Американската гражданска война.

Той е син на генерал-майор Хенри Лий (1756 – 1818), губернатор на Вирджиния, и втората му съпруга Ан Хил Картър (1773 – 1829) и е потомък на сър Томас Мор и на крал Робърт II Шотландски по линията на Крофърдските графове. Отличник във военната академията Уест Пойнт, Лий се проявява като изключителен войник служейки в армията на САЩ в продължение на 32 години, включително в Мексиканско-американската война.

В началото на 1861 г. Лий се противопоставя на отцепването на Вирджиния от Съюза, но отхвърля предложението на президента Ейбръхам Линкълн да командва Армията на Съюза. Когато Вирджиния се отцепва през април 1861 г. Лий избира да последва щата си. Той първоначално служи като старши военен съветник на президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис. Първото полево назначение на Лий идва през юни 1862 г., когато поема командването на конфедеративните сили на изток, които той преименува на Армия на Северна Вирджиния.

Най-големите победи на Лий са в Седемдневните битки, втората битка при Бул Рън, битката при Фредериксбърг и битката при Чансълърсвил. За малко избягвайки поражението в битката при Антиетам през 1862 г. Лий е принуден да се върне във Вирджиния. Поражението му в битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е повратна точка на войната, но командващият Армията на Съюза генерал Джордж Гордън Мийд не успява да се възползва от това и да довърши Лий, който успява да отстъпи във Вирджиния. През пролетта на 1864 г. новият главнокомандващ на армията на Севера генерал-лейтенант Юлисис Грант започва серия от походи целящи да изтощят армията на Лий. В кампанията в Пустошта през 1864 г. и в обсадата на Питърсбърг през 1864 – 65 г. Лий нанася големи поражения на по-голямата армия на Грант, но не успява да възстанови собствените си загуби. В началото на април 1865 г. обезкръвените сили на Лий, който през януари 1865 г. е повишен на поста главнокомандващ генерал на армиите на Юга, са отблъснати от окопите си около столицата на Конфедерацията Ричмънд, Вирджиния и Лий започва стратегическо отстъпление. Капитулацията на Лий на 9 април 1865 г. в съдебната зала в Апоматокс представлява предаване само на една от армиите на Юга, но Конфедерацията не може да се възстанови от удара и до юни 1865 г. капитулират и другите армии.

Победите на Лий срещу превъзхождащи го сили му спечелват трайна репутация като дързък и изобретателен полеви командир, но някои от стратегическите му решения като нахлуванията в Севера през 1862 и 1863 г. са критикувани от военни историци. В последните месеци на войната Лий въоръжава желаещи роби да се бият за неговата армия срещу получаване на свобода, но това не допринася за спасяването на Конфедерацията. След капитулацията Лий отхвърля желанието на някои южняци да започнат партизанска война и призовава за помирение между Севера и Юга.

Като президент на Колежа Уошингтън, Робърт Лий подкрепя програмата за Реконструкция, провеждана от президента Андрю Джонсън, но се противопоставя на предложенията да се даде свобода на гласуване на освободените роби, а бившите войници на Конфедерацията да бъдат лишени от нея. Той призовава за реинтегрирането на бившите бунтовници в политическия живот на страната. Лий се превръща в герой за Юга и популярността му расте след смъртта му през 1870 г. Той става икона на американското пълководско изкуство.

Ранен живот Робърт Лий е роден в плантацията Стратфорд Хол в окръг Уестморлънд, Вирджиния, пето дете на героя от гражданската война Хенри Лий III и Ан Хил (родена Картър) Лий. Предците на Лий по баща са сред първите заселници на Вирджиния. Майка му израства в плантацията Шърли, един от ней-елегантните домове във Вирджиния. Прапрадядо му по майчина линия Робърт Картър е най-богатият човек в тринадесетте колонии, когато умира през 1732 г. Хари Лий среща сериозни финансови затруднения поради провалени инвестиции и умира, когато Робърт е на единадесет годишна възраст, оставайки на семейството си големи дългове. Когато Лий е на три години по-възрастният му полубрат навършва пълнолетие и установява плантацията Стратфорд Хол като свой дом, при което останалата част от семейството се мести в Александрия, Вирджиния, където Робърт израства в домовете на роднини. Той посещава Александрийската академия, където получава класическо образование по програмата на квадривиума. Лий е считан за отличен ученик и се отличава по математика. Майка му, която е набожна християнка, го праща за религиозно образование в Христовата Епископална църква в Александрия.

Лий влиза в Американската военна академия в Уест Пойнт, Ню Йорк през 1825 г. и става първият кадет повишен в сержант на края на първата учебна година. Когато завършва през 1829 г. е начело на випуска по артилерия и тактика и заедно с четирима други курсанти не получава черни точки. Завършва на второ място във випуска от 46 души. Назначен е за почетен (временен) младши лейтенант в Инженерния корпус.

Инженерна кариера Робърт Лий служи само седемнадесет месеца във Форт Пуласки на остров Кокспър, Джорджия. През 1831 г. е прехвърлен във Форт Мънро на върха на Вирджинския полуостров, където играе важна роля в построяването на форта, както и на срещуположния Форт Калхун. Когато строежът е завършен през 1834 г. Форт Мънро е наречен „Гибралтар на залива Чесапийк“.

От 1834 до 1837 г. Лий работи в главната инженерна служба във Вашингтон и прекарва лятото на 1835 г., помагайки да се начертае границата между Мичиган и Охайо. През 1837 г. лейтенант Лий надзирава работата по строителството на пристанището в Сейнт Луис и инженерната работа по горните течения на Мисисипи и Мисури. Сред проектите, по които работи е проправянето на канал посредством експлозиви през бързеите при Де Мойн до Кеокук, Айова, където средната дълбочина на Мисисипи от 70 см е границата, до която мога да стигнат параходите. В резултат на работата си е повишен в чин капитан. През 1841 г. е прехвърлен във Форт Хамилтън в пристанището на Ню Йорк, където поема строежа на укрепления. В Епископалната църква Сейнт Джон служи като енорийски съветник.

Брак и деца По време на службата си във Форт Мънро Робърт Лий се жени за Мери Ана Рандолф Къстис (1808 – 1873) правнучка на Марта Уошингтън (доведена дъщеря на Джордж Уошингтън) от първия ѝ съпруг Дениъл Парк Къстис. Сватбата е на 30 юни 1831 г. в имението Арлингтън, дом на родителите ѝ точно срещу столицата Вашингтон. Войници от Трети артилерийски полк на САЩ служат като почетна стража на сватбата. Семейството има седем деца, три момчета и четири момичета:

Джордж Уошингтън Къстис Лий (1832 – 1913) – служи като генерал-майор в Армията на Конфедерацията и адютант на президента Джеферсън Дейвис; женен, без деца. Мери Къстис Лий (1835 – 1918), неомъжена. Уилям Хенри Фицхю Лий (1837 – 1891) – служи като генерал-майор в Армията на Конфедерацията (в кавалерията); жени се два пъти и има деца от втория си брак. * Ан Картър Лий (1839 – 1862), неомъжена. Елеанор Агнес Лий (1841 – 1873), неомъжена. Робърт Едуард Лий младши (1843 – 1914), служи като капитан в Армията на Конфедерацията (Рокбриджка артилерия), жени се два пъти и има деца от втория си брак. Милдрид Чайлд Лий (1846 – 1905), неомъжена.

Всичките деца на Лий са погребани при родителите си в Параклиса Лий в Университета Уошингтън и Лий в Лексингтън, Вирджиния. Мери Къстис Лий посещава дома си за последен път, когато той се превръща в Националното гробище Арлингтън и е оскърбена от загубата.

Мексиканска война, Уест Пойнт и Тексас

Робърт Лий се отличава в Мексиканско-американската война (1846 – 1848). Той е сред главните помощници на генерал Уинфийлд Скот при похода от Вера Круз до Мексико Сити. Допринася за няколко американски победи, откривайки пътища за нападение, които мексиканците не са защитили, защото са считали за непроходими. След битката при Черо Гордо на 18 април 1847 г. е повишен в чин почетен майор. Той се бие също в битките при Контрерас, Чурубуско и Чапултепек. По време на войната е повишен в чин временен полковник, но постоянният му чин си остава инженерен капитан до 1855 г., когато е прехвърлен в кавалерията.

След войната прекарва три години във Форт Карол в Балтиморското пристанище, а през 1852 г. става управител на военната академия в Уест Пойнт. Той разширява учебната програма и уеднаквява ранга на академията с най-добрите военни академии в Европа. Синът му е курсант в академията по време на неговия мандат и през 1854 г. завършва първи в своя випуск.

През 1855 г. Лий е назначен като подполковник с новосформирания Втори кавалерийски полк на САЩ. Приемайки повишението Лий напуска Инженерния корпус, в който е служил в продължение на 25 години. Полкът е дислоциран в Кемп Купър, Тексас под ръководството на полковник Албърт Джонстън и участва в отбраната на заселниците от атаките на апачите и команчите. Лий не е щастлив на новия си пост, тъй като семейството му не е с него, а жена му боледува.

Робовладелец Като член на неформалната аристокрация на Вирджиния Лий живее в близък контакт с робството преди да се присъедини към армията и притежава 5 – 6 роби. Когато тъстът му Джордж Уошингтън Парк Къстис умира през октомври 1857 г. Лий наследява 196 роби на плантацията в Арлингтън. Завещанието изисква робите да бъдат освободени в срок от максимум пет години. Поради дълговете на тъста си и ремонтите необходими на имотите му Лий решава да използва робите за работа на плантацията и да ги дава под наем на съседи за петте години, позволени от завещанието.

Лий се опитва да наеме някой фермер да се занимава с плантацията, но след като не успява, си взема двугодишен отпуск от армията, за да я управлява. На повечето роби е било казано, че ще бъдат освободени след смъртта на собственика си и те искат свободата си, някои се бунтуват. През 1859 г. трима роби, Уесли Норис, сестра му Мери и техен братовчед бягат на север, но са заловени на няколко километра от границата на Пенсилвания и са върнати обратно. След като са заловени робите са бити с камшик и изпратени да работят на железницата в Ричмънд и в Алабама. На 24 юни 1859 г. в. Ню Йорк Трибюн публикува две анонимни писма (датирани от 19 и 21 юни същата година), в които се твърди, че Лий лично е бил с камшик жената, след като други са отказали да го сторят. Лий пише на сина си Къстис „Н. Й. Трибюн ме нападна заради моето третиране на робите на дядо ти, но аз няма да отговоря. Той ми остави неприятно наследство.“ През 1866 г. Уесли Норис казва в интервю. че Лий е накарал полицая на окръга да ги върже и да удари 50 удара с камшик за мъжете и 20 за жената. Норис твърди, че Лий е накарал надзирателя да намаже раните им със саламура. Лий освобождава робите на тъста си на 29 декември 1862 г. след изтичането на петгодишния срок. В писмо от 1856 г. до съпругата си Лий пише:

В тази просветена епоха вярвам, че са малко хората, които няма да признаят, че робството като институция е морално и политическо зло в която и да е страна. Безполезно е да се впускам в подробности за вредите му. Аз мисля обаче, че то е по-голямо зло за белия човек, от колкото за черната раса и макар чувствата ми по-силно да са в подкрепа на вторите, съчувствието ми клони към първите. Черните се безмерно по-добре тук, отколкото в Африка, морално, социално и физически. Болезнената дисциплина, на която са подложени е необходима за обучението им като раса и се надявам, че ще ги подготви и води към по-добри неща. Колко дълго е нужно да бъдат в подчинение е известно на и отредено от Мъдрото Провидение.

Харпърс Фери и Тексас, 1859 – 1861