Томас Джонатан „Стоунуол“ Джаксън (; 21 януари 1824 – 10 май 1863) е американски генерал от Армията на Конфедеративните американски щати по време на Американската гражданска война.

Той е най-почитаният генерал на Конфедерацията след Робърт Лий, под чието командване служи като командир на корпус в Армията на Северна Вирджиния. Военните историци считат Томас Джаксън за един от най-даровитите тактически командири в историята на САЩ. Неговият Долинен поход през 1862 г. и обкръжаването на Съюзната армия при Чансълърсвил през 1863 г. и до днес се изучават като пример за изобретателно и дръзко пълководство. Той се проявява отлично и в първата битка при Бул Рън, втората битка при Бул Рън, битките при Антиетам и Фредериксбърг. Войник или войници от Конфедеративен преден пост случайно го прострелва(т) по време на битката при Чансълърсвил привечер на 2 май 1863 г. Ръката му е ампутирана и на 10 май Джаксън умира от пневмония. Смъртта му е голяма загуба за Конфедерацията, въздействайки не само на военните ѝ перспективи, но и на бойния дух на армията и на обществото.

Ранни години Томас Джаксън е третото дете на Джулия Бекут Джаксън (родена Нийл) (1798 – 1831) и Джонатан Джаксън (1790 – 1826), адвокат. И двамата му родители са от Вирджиния. Когато Томас се ражда, семейството живее в Кларксбърг, дн. в Западна Вирджиния. Дадено му е името на дядо му по майчина линия. Шестгодишната сестра на Томас Елизабет умира от коремен тиф на 6 март 1826 г., докато двугодишния Томас седи на леглото ѝ. Баща му умира от същата болест на 26 март. Майка му ражда сестра му Лора Ан на следващия ден след смъртта на баща му. Джулия Джаксън продава притежанията на семейството, за да изплати дълговете, които е наследила от мъжа си. Тя отказва семейно благотворителство и се премества в малка едностайна къща под наем. Тя шие и преподава, за да издържа себе си и децата си в продължение на около четири години.

През 1830 г. Джулия Джаксън се омъжва повторно. Новият ѝ съпруг, Блейк Удсън, не харесва доведените си деца. Финансовите проблеми продължават. На следващата година, след усложнения при раждането на полубрата на Томас Уилям тя умира.

Джаксънс Мил

Томас Джаксън и сестра му Лора са изпратени при чичо си Къминс Джаксън. който притежава мелница в Джаксънс мил (дн. в Западна Вирджиния). Къминс Джаксън е строг с Томас, който се отнася към него като към учител. Братът на Томас Уорън отива да живее с роднини по майчина линия, но през 1841 г. умира от туберкулоза на 20-годишна възраст.

Томас Джаксън помага във фермата на чичо си, пасейки овце с овчарско куче, карайки волове и помагайки при прибирането на реколтата от пшеница и царевица. Той посещава училище, където и когато това е възможно. До голяма степен той се самообразова. Веднъж сключва сделка с един от робите на чичо си да му дава уроци по четене в замяна на борови чворове, които той пали, за да може да чете през нощта. Законът на Вирджиния, приет след бунта на Нат Търнър през 1831 г., забранява даването на уроци по четене на роб, свободен негър или мулат, но Томас удържа на обещанието си. След като се научава да чете, робът избягва в Канада. В по-късните си години в Джаксънс Мил Томас е учител.

Уест Пойнт През 1842 г. Джаксън е приет във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк на мястото на кадет Гибсън Бучър, който прекарва в академията само един ден. Заради недостатъчното си образование той има трудности с приемните изпити и започва образованието си на дъното на випуска. С упоритост Джаксън преодолява изоставането си и завършва 17-и от 59 души през 1846 г. Негови съвипускници казват, че ако е останал още една година би завършил първи.

Мексиканско-американска война

Джаксън започва кариерата си в армията на САЩ като почетен (временен) младши лейтенант в Първи артилерийски полк и е изпратен да се бие в Мексиканско-американската война през 1846 – 1848 г. Той участва в обсадата на Вера Круз и в битките при Контрерас, Чапултепек и Мексико Сити, спечелвайки две почетни повишения и постоянния чин лейтенант. В Мексико Джаксън се среща с Робърт Лий.

По време на щурма на замъка Чапултепек Джаксън отказва да се подчини на „лоша заповед“ по негово мнение. Когато му се противопоставя по-висш офицер, той обяснява замисъла си, твърдейки, че отстъплението би било по-опасно от продължаването на неравния артилерийски дуел. Неговата преценка се оказва вярна и подкрепителна бригада успява да използва преимуществото, което Джаксън е постигнал. В контраст с това показване на характер, той се подчинява на друга „лоша заповед“, като открива артилерийски огън по цивилна тълпа, след като мексиканските власти отказват да предадат Мексико Сити в часа, посочен от американците. Поради действието му при Чапултепек и по-късно агресивно действие срещу отстъпващата мексиканска армия Джаксън е повишен в чин почетен майор.

Лексингтън и Военният институт на Вирджиния През пролетта на 1851 г. Джаксън напуска армията и приема новосъздаден преподавателски пост във Военния институт на Вирджиния (ВИВ) в Лексингтън, Вирджиния. Той става професор по естествена и експериментална философия и артилерийски инструктор. Уроците на Джаксън се използват и днес, тъй като засягат непреходната същност на военното изкуство: дисциплина, подвижност, оценка на силата и намеренията на противника и прикриване на собствените и ефикасността на артилерията в комбинация с пехотна офанзива.

Въпреки качеството на работата си обаче той не е популярен като учител. Той запаметява лекциите си и след това ги рецитира в час. Студентите, които идват за допълнителна помощ, получават същия отговор, а ако попитат повторно, Джаксън гледа на това като на неподчинение и ги наказва. Студентите се подиграват на неговата стриктна, религиозна природа и на ексцентричните му черти и му дават прякорите „Том глупака Джаксън“ и „Старата синя светлина“. През 1856 г. група завършили студенти се опитват да свалят Джаксън от поста му.

През 1853 г. Джаксън се жени за Елинор Джънкин, чийто баща е президент на Колежа Уошингтън (дн. Университет Уошингтън и Лий) в Лексингтън. Към резиденцията на президента на колежа е пристроена къща за семейство Джаксън, която по-късно е обитавана от Робърт Лий, когато той става президент на колежа и сега е известна като къщата Джаксън-Лий. Елинор ражда мъртво дете на 22 октомври 1854 г. и умира от кръвоизлива, причинен от раждането. През лятото на 1856 г. Джаксън посещава Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Англия и Шотландия и след завръщането си се жени повторно за Мери Ана Морисън, чийто баща е президент на Колежа Дейвидсън в Северна Каролина. Дъщеря им, Мери Греъм, родена на 30 април 1858 г., умира след няколко месеца, а втората им дъщеря, родена няколко месеца преди смъртта на баща си през 1862 г., е наречена Джулия Лора.

Джаксън е малко познат на белите жители на Лексингтън, но сред негрите в града, както свободни, така и роби, е почитан. Той способства за организирането през 1855 г. на неделни уроци за негри в Презвитерианската църква. Втората му съпруга, Мери Ана Джаксън, преподава заедно с него и „той предпочиташе трудът ми да бъде насочен към тъмнокожите деца, вярвайки, че е по-важно и полезно да се постави силната ръка на Евангелието в невежата африканска раса, за да бъдат въздигнати“. Пастор Уилям Уайт описва отношението между Джаксън и неговите ученици от неделното училище: „В религиозното обучение той беше много успешен. Неговата дисциплина беше системна и твърда, но много вежлива... Неговите слуги го почитаха и го обичаха, както биха сторили за брат или баща. Той подчертано беше приятел на чернокожите.“ Той се обръща към учениците си поименно, а те му отвръщат с обич с „майор Марс“.

Семейството на Джаксън притежава 6-има роби през 1850-те години. Три (Хети, Сайръс и Джордж, майка и синовете ѝ юноши) са получени като сватбен подарък. Друг, Албърт, го моли да го купи и да му позволи да работи за свободата си; той работи като сервитьор в един хотел в Лексингтън и Джаксън го заема на ВИВ. Ейми също иска от Джаксън да я купи на обществен търг и тя служи на семейството като готвачка и икономка. Ема е 4-годишно сираче с учебен недъг, прието от Джаксън като подарък за добре дошли от даден от възрастна вдовица на втората му съпруга. След началото на Гражданската война Джаксън или продава, или заема робите си.

Джаксън купува единствената къща, която притежава в Лексингтън през 1859 г. Той живее в построената през 1801 г. къща в продължение на две години. след което я напуска, за да участва във войната и не се връща повече.

През ноември 1859 г. по молба на губернатора на Вирджиния майор Уилям Гилхам Джаксън води контингент от курсанти в гр. Чарлс, за да охраняват екзекуцията на войнствения аболиционист (застъпник за освобождаването на робите) Джон Браун след неговия набег над федералния арсенал в Харпърс Фери, дн. в Западна Вирджиния. Майор Джаксън командва артилерията, състояща се от 2 гаубици, обслужвани от 21 курсанти.

Гражданска война

След избухването на Гражданската война през 1861 г. Джаксън става инструктор на някои от многото наборници в Армията на Конфедерацията. На 27 април 1861 г. губернаторът на Вирджиния Джон Лечър заповядва на полк. Джаксън да поеме командването на Харпърс Фери, където той ще събере и командва знаменитата Бригада „Стоунуол“ (Каменна стена), състояща се от 2-ри, 4-ти, 5-и, 27-и и 33-ти Вирджински пехотен полк. Всичките тези части са от долината Шенандоа във Вирджиния. Джаксън става известен за неспирното трениране на войниците си. Той вярва, че дисциплината е жизненоважна за успех на бойното поле. На 17 юни е повишен в чин бригаден генерал.

Първа битка при Бул Рън Джаксън става известен и спечелва прякора си „Стоунуол“ в първата битка при Бул Рън. Когато Конфедеративните линии започват да рухват под тежкия натиск на войниците на Съюза, бригадата на Джаксън предоставя решаващи подкрепления на Хенри Хаус Хил, демонстрирайки дисциплината, която е въдворил сред мъжете си. Бриг. ген. Барнард Елиът Бий призовава собствените си войници да се поправят, викайки: „Ето там Джаксън е застанал като каменна стена. Нека се решим да умрем тук и ще победим. Следвайте ме.“ Около изявлението и намерението на Бий има противоречие, което не е разрешено, поради смъртта му скоро след като го е изрекъл, а подчинените му не пишат доклади за битката. Майор Бърнет Рет, началник на щаба на ген. Джоузеф Джонсън твърди, че Бий е бил ядосан поради неидването на Джаксън незабавно на помощ на неговата и на Франсис Бартоу бригада, когато те са били под голям натиск. Въпреки противоречието, бригадата на Джаксън, известна занапред като Бригадата Стоунуол, спира устрема на Съюза и дава повече жертви, от която и да било друга бригада на Юга през този ден. След битката Джаксън е повишен в чин генерал-майор (7 октомври 1861 г.) и му е дадено командването на Долинния окръг, с щаб-квартира в Уинчестър.

Долинен поход През пролетта на 1862 г. командваната от генерал-майор Джордж Макклелан многобройна Армия на Потомак се доближава до Ричмънд от югоизток в Полуостровния поход, големият корпус на ген.-м. Ървин МакДауъл се кани да удари Ричмънд от север, а армията на ген.-м. Натаниъл Банкс заплашва долината Шенандоа. На Джаксън е заповядано от Ричмънд да действа в Долината, за да неутрализира заплахата на Банкс и да предотврати подкреплението на Макклелан от МакДауъл. Джаксън притежава комбинация от дързост, отлично познаване и използване на терена и способността да вдъхнови войниците си да постигнат подвизи в преходите и боевете, която му позволява да надделее над лошо координираните и понякога плахи действия на противниците му.