Отвличането на сабинянките е епизод от митологията на Древен Рим, послужил за сюжет на много произведения на изкуството. През Ренесанса той става популярен, заради виждането, че бракът има водеща роля в съхраняването на семейството и културата. На тази тема творят много известни художници, сред които: Рубенс, Никола Пусен, Жак-Луи Давид.

Легенда По времето на царуването на Ромул околностите на Рим (тогава малко селище, което според легендата има само мъжко население) са населени с племето сабини – многоброен и войнствен народ, презиращ римляните, като доскорошни бедняци, разбойници и скитници. На един от местните ежегодни фестивали римляните, които междувременно са се усъвършенствали в морално отношение, пленяват младите сабинянки, с намерението да се оженят за жени, достойни за тях.

Сабините (преди вече веднъж отказали да им дадат доброволно девойките за съпруги), сега пращат пратеници с приемливи и сдържани искания: царят да върне отвлечените жени обратно, след което – чрез убеждаване и законово постановление – да установи мирни взаимоотношения между двата народа. Вместо това Ромул настоява близките им да разрешат узаконяването на омъжването на сабинянките за римляните. При това положение войната става неизбежна и двете страни започнат бавни и масирани приготовления за нея. Докато повечето сабини все още са заети с това, населението на няколко техни града се обединяват срещу римляните и силите им предприемат нападения над римски територии, но са разбити в битка, земите им са превзети от римляните и поделени между гражданите (с изключение на тези имоти, които принадлежат на родителите на похитените момичета, позволявайки им да си я запазят), а те самите – заселени в Рим.

Разгневени от тези събития, останалите сабини си избират върховен главнокомандващ в лицето на Тит Таций. Той отвежда армията им в подстъпите на Рим, който се оказа укрепен (крепостта му е на Капитолийския хълм) и пазен от стража. Командирът на римската охрана на име Тарпей има дъщеря – Тарпея. Подмамена от алчност, тя се съгласява да предаде на сабините крепостта, вярвайки че за това ще получи златните им гривни. Обаче след като през нощта им отваря една от портите и ги пуска вътре, Таций нарежда на хората си да нахвърлят върху нея не само украшенията си, но и щитовете си, с което формално спазва думата си да ѝ дадат онова, което имат на лявата си ръка. В резултат тя е погребана жива под тежестта на „наградата си“ и умира, премазана и задушена.

След този успех сабините, поели контрола над Капитолийския хълм, са предизвикани гневно от Ромул на открита битка, което водачът им Таций приема и спускайки се по Капитолия те влизат в бой с римляните между хълмовете в една блатиста местност (мястото на бъдещия Римския форум). Надделяват и успяват да изтласкат римските воини под самите градски стени – на Палатинския хълм – отвъд които римляните започват да се разбягват. Ромул обаче пада на колене и отправя молитва към бог Юпитер (Зевс), а одързостените римляни се събрат около вожда си и укрепват позицията. Впоследствие тъкмо там е построен храм на Юпитер Статор („Възпиращият“).

Ромул контраатакува и сабините са отблъснали до мястото, където по-късно се намира Храмът на Веста. Докато римляни и сабини се готвят да подновят битката, помежду им се стичат откъм Рим самите оспорвани жени, които – считайки се вече съпруги на хората на Ромул, а и народили им потомство – убеждават, както своите бащи и братя, така и мъжете си да се помирят и да заживеят като един народ. Трогнатите от гледката на малките деца в ръцете им и на свидетелствата им за обич и привързаност, войниците и от двете страни отначало се раздалечават за да направят на жените място между двата фронта, а после съвсем се разколебават. Сключват примирие, а вождовете им свикват съвещание, на което се взема решение Ромул и Тит Таций да управляват съвместно и едновременно, като царе и на римляните, и на вече приобщените към тях сабини. С това територията на Рим нараства двойно. Тъй като римляните населяват Палатин, а сабините - Квиринал, двата народа избират трети хълм, който да служи за център на общото им управление, разполагайки го на Капитолийския хълм. Поставят основите и на обща култура и на обща армия. Сабините възприемат римския календар, а римляните – бронята и продълговатия щит на сабините. Размерът на легионите е удвоен от 3000 пехота и 300 кавалерия на 6000 пехота и 600 кавалерия. От новите граждани – сабините – са избрани 100 благородни мъже да станат патриции и да се присъединят към редиците на Сената.

Вижте също

Сервий Тулий Нумитор Конкубина Фециали

Категория:Древноримска митология