Артуро Перес-Реверте Гутиерес () е испански писател и журналист, член на Испанската кралска академия от 2003 г.
Бивш кореспондент на РТВЕ и репортер, отличил се във войни и военни конфликти. Автор на поредицата „Приключенията на капитан Алатристе“ и на романа „Деветата порта“. Сътрудничи в „ХЛСеманал“ – неделна притурка на ежедневниците от групата „Восенто“, с колона под названието „Патент на Корсаря“.
Биография Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, област Мурсия на 25 ноември 1951 година. Следва журналистика, като през трите първи години от следването си учи и политология. Работи като военен репортер 21 години (1973 – 1994). Първите му стъпки в журналистиката прави в ежедневника „Пуебло“, където остава 12 години. През 1977 година едновременно с тази работа и заедно с колегата си Висенте Талон основава списанието „Дефенса“ (Defensa), излязло по павилионите през април 1978 година, на което е главен редактор, докато задълженията му като кореспондент го принуждават да напусне издателството. След като напуска, постъпва в „Телевизион Еспаньола“ (Televisión Española), където работи 9 години до 1994 г.
В началото на 1990-те представя по ИНР (Испанско Национално Радио) „Законът на улицата“ – нощна радиопрограма, даваща поле за изява на многобройни персонажи от най-различни сфери на живота, по-голямата част от тях престъпници. След това предаването е закрито от Хорди Гарсия Кандау, директор на РТВЕ. Между 1993 и 1994 година представя програмата за съвременна черна хроника „Код Едно“, също по „Телевизион Еспаньола“. Напуска публично от тази програма („съдържа глупости“, твърди в конференция), преди да представи молбата си за напускане, което прави със сурово писмо към директора на „Енте“, раздава го на масите и закача на дъските за обяви на Тореспаня.
Както споделя в „Територио Команче“, той си тръгва отвратен заради липсата на средства и заради политизирането на телевизията. Като военен кореспондент предава въоръжени конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, Малвините, Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и т.н. Войната в Еритрея през 1977 година го впечатлява особено. Той я цитира няколко пъти в статиите си и в романа си „Територио Команче“. В нея изчезва за няколко месеца и едва успява да оцелее, благодарение на приятелите си от партизански отряд. Веднъж дори се налага да защитава живота си с оръжие.
През 1994 година оставя професията си като репортер и се посвещава изцяло на литературата. Започва кариерата си на писател през 1986 г. с издаването на „Учителят по фехтовка“, макар че вече е публикувал с неголям успех краткия роман „Хусарят“. От 1991 година е сътрудник на неделната притурка на вестник „Ел Семанал“ (понастоящем се казва „ХЛСеманал“).
Публикувал е 18 романа и няколко сборници със статии. Романите му „Учителят по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Клуб Дюма“ са с успешни киноадаптации, последният е под името „Деветата порта“ (както е и преводът на заглавието на български) и е режисиран от Роман Полански. През 2006 година се появява на екран филмът „Алатристе“ на Августин Диас Янес, базиран на поредицата „Капитан Алатристе“, и през 2007 година – „Морската карта“, режисиран от Иманол Урибе.
Заедно с вече споменатата сага за Капитан Алатристе, чието действие се развива по времето на Фелипе IV и 80-годишната война между Испания и Нидерландия, писателят започва нова сага от исторически романи през 2004 година с излизането на „Нос Трафалгар“ – творба, която ще служи за въведение на поредица от сюжети, базирани на Испанската война за независимост като „Денят на гнева“ (събития от въстанието от 2 май) или „Обсадата“ (място край Кадис).
Сред отличията му като литератор изпъква влизането му в Испанската кралска академия на 12 юни 2003 г., за да заеме място Т (свободно откакто е починал филологът Мануел Алвар през 2001 г.) и удостояването му със званието доктор хонорис кауза от Картахенския политехнически университет на 18 февруари 2004 г. – първото такова звание от този университет.
Телевизионната адаптация във формат на телевизионен сериал на творбата му „Кралицата на юга“ пожънва голям успех в САЩ.
Библиография Поредица „Капитан Алатристе“
Misión en París (2025)
Самостоятелни романи
El italiano (2021) Revolución (2022) El problema final (2023) La isla de la mujer dormida (2024)Островът на спящата жена, изд. „Еднорог“ (2025), прев. Веселка Ненкова
Нехудожествени книги
Сценарии El maestro de esgrima, испански игрален филм от 1992 г., базиран на романа Учителят по фехтовка La tabla de Flandes, испанско-английски игрален филм от 1994 г., базиран на романа Фламандският майстор Cachito, испански игрален филм от 1995 г., базиран на романа Un asunto de honor Territorio comanche, игрален филм от 1997 г., базиран на романа Territorio comanche Camino de Santiago, телевизионен сериал от 1999 г. Деветата порта, игрален филм от 1999 г., базиран на романа Деветата порта Gitano, испански игрален филм от 1999 г. Alatriste, игрален филм от 2006 г., базиран на поредицата за капитан Алатристе La carta esférica, испански игрален филм от 2007 г., базиран на романа Морската карта Quart, испански сериал от 2007 г., базиран на героите от романа La piel del tambor Кралицата на Юга, американска теленовела от 2011 г., базирана на романа Кралицата на юга Дракона: Завръщането на воина, мексиканска теленовела от 2019 г.
Източници
Външни препратки
Официален сайт Официална страница в Twitter
Категория:Испански автори на исторически романи Категория:Испански военни кореспонденти Категория:Испански журналисти Категория:Телевизионни водещи Категория:Испански учени Категория:Академици Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“ Категория:Родени в Картахена