Епитетът е художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.Илиев, И. Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005.
Примери: „Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир." (Ив. Вазов, „Една българка“) „...едно име ново, голямо, антично,като Термопили славно, безгранично...“ (Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“) „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака." (Ив. Вазов, „Немили-недраги“)
Постоянен епитет Постоянен епитет е вид епитет, установен от незапомнени времена при определено съществително име, с което почти се е „сраснал“ във фразеологично отношение.
Постоянните епитети поначало определят най-характерното качество на даден предмет, но с течение на времето смисълът се загубва и словосъчетанието започва да се клишира: така гората се оказва зелена не само през пролетта, но и през всеки годишен сезон; момата във всички случаи е хубава, а юнакът винаги е млад.„Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968 Като други примери за постоянни епитети се дават изразите „черни очи еленови“, „дълги клепки босилкови“, „тънка снага самодивска“.„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
Постоянните епитети са характерни за фолклора и дължат разпространението си на културно-историческата традиция на устното му разпространение. Под влияние на фолклора много от традиционните постоянни епитети навлизат и в личното творчество. Примери могат да се посочат с лириката на Христо Ботев, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Елисавета Багряна, Трифон Кунев.
Бележки
Вижте също Метафора Олицетворение Алегория Сравнение Метонимия Синекдоха Хипербола
Външни препратки Тропи и фигури Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век
Категория:Тропи