Бистър

Бистър () е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

География Бистър са намира в котловина, в сръбската част на областта Краище, на юг от Босилеград. През селото тече Бранковска (Тлъминска) река, десен приток на Драговищица, наричана от местните жители и Бистърска река. В Бистър към Бранковска се влива Ярешничка река (Ярешнички поток).

Махали Селото е от пръснат тип, съставено традиционно от 11 махали, разположени от двете страни на Бранковска река. На левия ѝ бряг са махалите Рупите, Реката или Село махала, То̀шини, Коша̀рска махала, Цепа̀ница, Градище, а на десния бряг – Бели брег, Тръновци, Стойовци, Тънки рид. Махалата Село, където е разположена църквата и през която тече Ярешничка река, се смята за централна. Махалата Тънки рид е разположена най-високо – 1314 м. н.в. В миналото нейните жители са били известни с мутафчийските си изделия – дисаги, чували, черги от козя козина и други.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 373 – 376.

История В землището на селото, в махалата Градище са намирани редица останки от стара крепост.

До средата на XIX век Бистър е било купно село и се е намирало в махалата Село, а по-късно се е разпръснало.

В 1864 година Бистър, отбелязано като Бистрица, е господарско село в нахия Краище, което има 22 ханета, а в 1866 година – 24 ханета (208 жители). Данните за 1874 година са – 28 ханета и 106 мъже. През същата година е записано, че местните жители притежават 1751 овце.Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 96 – 97. Според някои данни през 1876 година е открито местното училище, което се помещава в частни сгради.Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 51.

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То влиза в състава на Бранковска селска община, която е част от Изворска околия. През 1887 година селото става център на община,Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 14 – 15. която от 1889 до 1901 година е част от Босилеградска околия, а след разформироването на последната преминава към Кюстендилска околия.

През 1908 година е построена първата училищна сграда.

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия). През този период жителите му са подложени на насилствена асимилация и на репресии, които включват побоища и убийства.Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 292 – 293, 376, 425. В 1926 година е построена църквата „Свети Филип“.

През 1941 – 1944 година Бистър, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. След 1944 година отново е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

Население година Население 18802571900 308 1910 408 1948 432 1953 462 1961 417 1971 375 1981 333 1991 226 2002 178 2011 107

При преброяването от 2002 година 70,68% (123 д.) от жителите на Бистър са записани като българи, а 18,96% (33 д.) – като сърби.

Редовни събития В миналото традиционният събор на селото се е провеждал на 1 май, на празника на пророк Еремия.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 141.

Личности Родени в Бистър Александър Гигов (1898 – 18 ноември 1924), български революционер, деец на ВМРО и ВЗРО

Бележки

Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Босилеград