Пèсяк, в местния говор Пѐсик или Пèсък (; , Амудара, до 1926 година Πισιάκοι, Писяки) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География Селото се намира на 5 km южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия северен бряг на Питаровата река, малко преди вливането ѝ в Бистрица.. Част от землището на Песяк традиционно се наводнява.

История В Османската империя В края на XIX век Песяк е българско село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в южна посока е гръцкото Витан. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѣсъкъ има 120 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Песяк е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.

В началото на XX век цялото население на Песяк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия. В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Пѣсякъ е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песяк има 400 българи екзархисти.

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Писаки (Πισσάκι) в 1910 година има 25 „българоговорещи гръцки семейства“.

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.

По време на Балканската война един човек от Песяк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Пишак като българско село на българо-гръцката езикова граница:

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Песякъ е обозначено като българско селище.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Песяк (Песjак) има 8 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци. В 1926 година името на селото е преведено като Амудара, пясъчно.

Песяк не пострадва в Гръцката гражданска война.

Селото традиционно произвежда градинарски култури, жито и боб.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Песяк на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Палабени Παλάμπενι Палами Παλάμη местност в Одре, СЗ от Песяк Рекуска Ρεκούρκα Ксерия Ξεριά река в Одре, минаваща Ю от Песяк Бара Μπάρα Рахи Ράχη връх в Одре (714 m), Ю от Песяк Копач Κοπάτσι Лакия Λακκιά местност в Одре, ЮЗ от Песяк

Личности Родени в Песяк Димитър Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина Константин (Дине) Георгев (Κωνσταντίνος Γεωργίου, Ντίνας), гръцки андартски деец от ІІІ ред Костадин (Дине) Василев – Кираджията и синовете му братя Кираджиеви: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. чили от Синсинати. Михаил Типадис (1862 – 1951), лекар и андартски деец Наум Василев (Ναούμ Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред Стерьо Василев (Στέργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред Т. Кирязов (Θ. Κυριαζόπουλος), гръцки андартски деец от ІІІ ред Христос Типадис (1876 – 1914), фармацевт Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища

Бележки

Категория:Села в дем Хрупища