Горна или Горня Лисина () е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География Горна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Центърът на селото е отдалечен на два километра на северозапад от сливането на Божичката и Лисинската река.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 300 През селото тече Лисинската (Ръжанската) река.
Горна Лисина се състои от 8 главни, разпръснати махали – Драгойчеви кошари, Вѐнчинска махала, Ябуче махала, Орло̀вица, Разцѐпеница, Ко̀лища, Владѝчавци (Гарина махала), Село̀. Някои от тях се разделят на подмахали.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 302 – 303
История В землището на Горна Лисина, в местността Градище са намирани останки от стара крепост, погребения и монети. Според местните предания, най-старите родове и основатели на селото са Сталичини, Гмиичави, Койчави, Саратлии и Моравци. Местността Градище е ограбена от иманяри още преди 1918 г.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 11, 303
В Османската империя Горна Лисина се споменава в османотурски документи от 1576 година. В регистър на джелепкешани от 1576 г. са отбелязани Богдан Петри, Петре Бабин и Джуро Богдан натоварени да доставят съответно 40, 30 и 35 овце.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 139, 150. В 1864 година Лисина баля е господарско село в нахия Краище, което има 77 ханета (371 мъже), а в 1874 година – 128 ханета (394 мъже, от тях 12 цигани-християни).Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 182 – 183.
В 1869 година на търг в казалийския център Кюстендил жителите на Лисина баля откупуват десятъка си за 34 150 гроша, с което избягват намесата на друг откупвач на този данък.Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 148-149.
През 1860 година е открито училище в Горна Лисина, чийто учители са свещеници и Грую Младенов Кумичин от рода Ку̀мичини (част от махалата Орловица). През 1871 година е построена църквата „Свети Илия“.Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 88.
В България От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Божичка община, а от 1887 година е център на самостоятелна община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 15.
През 1880 година Горна Лисина има 879 жители, през 1900 – 1017, а през 1910 – 1120.
През 1891 година е построена първата училищна сграда, а в 1909 година в селото е основано читалище „Зора“.Младенов, Ал., пос. съч, с. 88, Димитров, Тодор., пос. съч, с. 137.
Горна Лисина споделя злочестната съдба на всички селища от Западните покрайнини от началото на 20 век. Така през месец май 1917 година из Босилеградския край върлува сръбска чета, водена от поручик Коста Иванович, която наброява 200 души. Четата тероризира местното българско население. На 15 май сръбските четници влизат в Горна Лисина, убиват българския учител Стоимен Божков и запалват селото. Остават да пренощуват в центъра на селото и на другия ден се отправят към Топли дол и Долна Ръжана. В резултат на терора на сръбските четници от 1917, из Босилеградските села са заклани 32 души и са изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и стопанските постройки на 317 домакинства.Рапорт на началника на планинската дивизия в Кюстендил относно събтията през май 1917 г. в Босилеградско, Главно управление на архивите, „Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975)“, София 2005, с. 111 – 112.
В Сърбия и Югославия По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1933 година е построена нова училищна сграда.
През 1941 – 1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
През 1945 година училището в селото прераства в прогимназия.Младенов, Ал., пос. съч. с. 88. През 50-те години на ХХ век всички земеделци от Горна Лисина са включени в земеделска кооперация, която обхваща и Долна Лисина, Горна и Долна Ръжана. От Горна Лисина, в. „Братство“, Пирот, г. І, бр. 5, 16 август 1959 г., с. 6
Население година Население 1948 1248 1953 1336 1961 1334 1971 1211 1981 896 1991 605 2002 474 2011 328
Според официалните данни от преброяването в Сърбия през 2002 година етническият състав на селото е както следва:
българи – 42,61% сърби – 36,91% югославяни – 1,89% македонци – 0,21
При това преброяване част от местните българи не са записани като такива, както и няколкото жители с цигански произход.
Редовни събития Ежегоден събор на Илинден.
Личности Родени в Горна Лисина Грую (Груйчо) Младенов Кумичин (ХІХ век) – просветен деец. Асен Божков – български военен деец, полковник
Починали в Горна Лисина Георги Спанчевски (1895 – 1931), български революционер
Външни препратки Народна песен от Горна Лисина, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. ІІ Балади
Вижте също Западни покрайнини
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Босилеград