Лувра̀де или Лувра̀ди, още Головра̀де, Оловра̀де, Оловради (, Скиеро, катаревуса: Σκιερόν, Скиерон, до 1928 година Λουβράδες, Луврадес), е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
География Руините на селото се намират на 15 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия) на десния бряг на река Галешово.
История В Османската империя Според преданията Лувраде е основано в XVI – XVII век от седем семейства, сред които Гетовци, Ивановци и други.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14.
Селото заедно с останалите костенарийски села пострадва силно в немирното време при управлението на Али паша Янински във втората половина на XIX век.
В края на XIX век Лувраде е малко българско село в Костурска каза на Османската империя. В 1881 година има 135 жители. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оловраде има 181 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ловради (Головради) е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.
В началото на XX век цялото население на Лувраде е под върховенството на Вселенската патриаршия. Гръцки статистики от 1905 година показват Луврадес като село с 300 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Skiero . Според Георги Константинов Бистрицки Лувраде преди Балканската война има 30 български къщи.
Цялото село взима участие в Илинденското въстание в 1903 година, по време на което е опожарено и жителите му го напускат.
На 6 август 1905 година голяма андартска чета нахлува в селото и извършва опожарявания и грабежи.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64. Според Христо Силянов през септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андартски чети, които обаче са отблъснати с жертви от селската милиция от Головраде и околните села. Нови нападения последват и в 1906 година. През юли селото е нападнато от андарти и турски башибозук и опожарено цялото. Селяните обаче усещат навреме нападението и успяват да се спасят, като загива само Зисо Гятов. Вследствие на андартските набези в 1907 – 1908 година голяма част от жителите на Лувраде се изселват в съседния градец Хрупища.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 14 – 15.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Луврадес (Λουβράδες), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 300 „православни гърци“.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Лувраде (Λουβράδες) в миналото е имало 30 семейства, които обаче са се изселили поради нападенията на гръцките македонски чети и турската войски и селото е без жители.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лувраде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лувраде е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луврада има 7 къщи славяни християни. В 1928 година селото е прекръстено на Скиерон. Изселено е през 30-те години. В 1940 година не се води като отделно селище в преброяването, а няколкото останали семейства са броени към жителите на Езерец. В 1945 година е ограбено от гръцки разбойнически банди.
Според Васил Ивановски през Гражданската война в селото е разположен щаб на ДАГ и във войната селото е напълно унищожено от гръцката армия, като е запазена единствено селската църква „Животворящ източник“.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 15.
Личности Родени в Лувраде Атанас Щерьов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 Васил Ивановски (1906 – 1991), комунистически деец, македонист Димитър Николов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина Зисо Гятов, загинал при андартското нападение от юли 1906 година Петро Андонов, кмет на Лувраде, глава на 8-членно семейство, къщата му изгаря при двойното нападение на андартите над селото на 18 и 20 май 1907 година
Бележки
Категория:Исторически села в дем Хрупища Категория:Одре