Ан Джаклин Хатауей () е американска актриса.Anne Hathaway, imdb.com. Носителка е на наградата „Оскар“, Наградата на БАФТА, Награда „Златен глобус“ и Награда „Еми в праймтайм“. Има и номинация за наградата Сатурн, за най-добра женска роля (2014). През 2009 г. се появява в списъка на сп. „Форбс“ на 100-те най-добре платени известни личности, а през 2015 г. е сред най-добре платените актриси в света.
Играта на Хатауей е сравнявана с тази на Джуди Гарланд и Одри Хепбърн, която е любимата ѝ актриса.
Биография Произход и младежки години Ан Жаклин „Ани“ Хатауей е родена на 12 ноември 1982 г. в квартал „Бруклин“ в Ню Йорк. Баща ѝ Джералд е адвокат по трудово правоотношение, а майка ѝ Кейт Макколи е бивша актриса, чийто баща Джо е радио личността на комерсиалната радио станция WIP (AM) Филаделфия. Има по-голям брат Майкъл и по-малък брат Томас. Когато е на шест години, семейството ѝ се премества в Милбърн, Ню Джърси, където е отгледана.
На осемгодишна възраст Хатауей гледа майка си в първото национално турне на мюзикъла „Клетниците“ в ролята на Фантин, което я вдъхновява да се насочи към сцената, въпреки първоначалното нежелание на родителите ѝ да я насърчат към актьорска кариера. Малко след това майка ѝ се отказва от актьорството, за да се посвети на семейството.
Хатауей е възпитана като римокатоличка и като малка желае да стане монахиня, но актьорството остава нейният основен приоритет. На петнадесет години, след като научава, че по-големият ѝ брат е гей, семейството напуска Католическата църква и се присъединява към Епископалната, но впоследствие напуска и нея. През 2009 г. актрисата описва религиозните си убеждения като „работа в процес на развитие“.
Хатауей учи в училището „Бруклин Хайтс“ (с преподаване по метода на Монтесори) и в началното училище „Уайоминг“ в Милбърн.The Princess Diaries (DVD). December 18, 2001. Завършва гимназията в Милбърн, където играе футбол и участва в много пиеси, включително в музикалната комедия „Имало едно време един матрак“ в ролята на Уинифред.<ref>"The Very Good Girl". New York.. Посетено на 1 август 2017.</ref> По-късно се появява в пиесите „Джейн Еър“ и „Джиджи“ в Пейпър Мил Плейхаус в Ню Джърси.
През 1993 г. постъпва в Американската академия за драматични изкуства и става първият тийнейджър, приет в актьорската програма на Театрална компания „Група Бароу“. Следва няколко семестъра в Колеж „Васар“ в Пъкипсий, Ню Йорк, със специалност „Английски и политология“, преди да се прехвърли в Школата за индивидуално обучение „Галатин“ на Нюйоркския университет.
Между 1998 и 1999 г. пее сопран с хор „All-Eastern US High School Honors“ в Карнеги Хол и в теарални постановки в Подготвително училище „Ситон Хол“ в Западен Ориндж, Ню Джърси.
1999 – 2004 г.: Първи роли и пробив В началото на своята кариера стилът и външният вид на Хатауей са сравнявани с тези на Джуди Гарланд, която тя посочва като една от любимите си актриси, както и с Одри Хепбърн. През 1999 г. е избрана за ролята на тийнейджърката Меган Грийн в краткотрайния телевизионен сериал на Фокс Get Real, където играе заедно с Джон Тени, Дебра Фарентино и Джеси Айзенбърг. Въпреки ранния си успех, като тийнейджърка Хатауей страда от депресия и тревожност, които по-късно заявява, че е преодоляла до 2008 г.
Тя пропуска първия си семестър в колежа, за да бъде снимана за своя дебют в киното – комедията на Дисни „Дневниците на принцесата“ (2001). Базиран на едноименния роман на Мег Кабът, филмът проследява тийнейджърката Мия Термополис (Хатауей), която открива, че е наследница на трона на измисленото кралство Дженовия. Филмът се превръща в голям комерсиален успех, като печели 165 млн. долара по целия свят, а изпълнението на Хатауей получава положителни оценки от критиците. За ролята си тя печели номинация за филмова награда на Ем Ти Ви за най-добро пробивно женско изпълнение.
Следващият ѝ проект е приключенската драма „Другата страна на рая“ (The Other Side of Heaven) на Мич Дейвис, вдъхновена от мемоарите на Джон Гробърг In the Eye of the Storm. Филмът обаче е посрещнат предимно с отрицателни отзиви.
През февруари 2002 г. Хатауей прави своя сценичен дебют в Ню Йорк, участвайки в City Center Encores! – концертна продукция на мюзикъла „Карнавал!“. Тя е избрана за ролята на Лили – оптимистично сираче, което се влюбва във фокусник. Преди репетициите с пълния състав актрисата тренира две седмици с вокален педагог и успява да запомни почти всички реплики и песни още при първото четене. Критиците я хвалят за изпълнението ѝ редом до утвърдени актьори и я определят като „нова звезда“. За ролята си Хатауей получава наградата „Кларънс Деруент“ за най-обещаваща актриса. По-късно тя озвучава аудиоизданието на първите три книги от романите „Дневниците на принцесата“.
През следващите три години Хатауей изпълнява роли на принцеси и участва в семейно ориентирани продукции, като постепенно придобива популярност в масовите медии като модел за подражание сред децата. Тя озвучава Хару Йошиока за английската версия на анимационния филм „Завръщането на котката“ (2002). Същата година се появява в комедийната драма на Дъглас Макграт „Никълъс Никълби“ (2002), която получава положителни критически оценки, но се проваля в боксофиса в Северна Америка.
През 2004 г. Хатауей изпълнява главната роля в романтичната фентъзи комедия „Приказка за Ела“ (Ella Enchanted), която се представя слабо в боксофиса и получава смесени отзиви от критиците. Филмът получава предимно смесени отзиви. Тя изпълнява три песни от саундтрака на филма, включително дует с певеца Джеси Маккартни.
През август 2004 г. излиза „Дневниците на принцесата 2: Кралски годеж“ (The Princess Diaries 2: Royal Engagement). Въпреки отрицателните оценки от критиците, филмът реализира приходи от 95,1 млн. долара при бюджет от 40 млн.
2005 – 2008 г.: Преход към роли на възрастни и признание на критиката През този период Хатауей започва да поема по-зрели роли, за да избегне свързването си единствено с образа на принцеси и семейни продукции. Тя заменя Тара Стронг за гласовата роля на Червената шапчица в Hoodwinked! (2005). Същата година участва в драмата Havoc (2005) като разглезена социалистка, появяваща се гола в някои от сцените. Филмът не е пуснат по кината в САЩ поради неблагоприятен прием от критиката.
Хатауей играе заедно с Хийт Леджър и Джейк Джилънхол в драмата на Анг Лий „Планината Броукбек“ (2005), която описва емоционалната и сексуална връзка между двама мъже, женени за жени – Енис (Леджър) и Джак (Джилънхол). Филмът получава широко одобрение от критиката и е номиниран за няколко награди „Оскар“.
През 2006 г. Хатауей участва в комедийната драма „Дяволът носи Прада“ (The Devil Wears Prada), базирана на едноименния роман на Лорън Уайзбъргър. Тя играе ролята на Андреа Сакс – наскоро завършила колеж, която става асистентка на влиятелната редакторка на модно списание Миранда Пристли (в ролята Мерил Стрийп). В подготовката си тя се включва доброволно за няколко седмици като асистентка в аукционна къща, с заедно с колежката с Емили Блънт спазва строг режим за отслабване.Tan, Michelle (August 27, 2007). "Anne Hathaway Gets Fit for Get Smart". People. Архивирано от оригинала на 14 септември 2016. Посетено на 4 януари 2018. Филмът получава положителни отзиви от критиците и се превръща в най-успешния ѝ филм до този момент, със световни приходи от над 326,5 млн. долара.
Единственият ѝ филм през 2007 г. е биографичната романтична драма „Да бъдеш Джейн Остин“ (Becoming Jane) в ролята на английската писателка Джейн Остин. Почитателка на Остин още от 14-годишна възраст, актрисата се подготвя за ролята, като препрочита нейните книги и прави исторически изследвания, включително преглеждане на писмата ѝ. Освен това изучава жестомимичния език, калиграфия, танцова хореография и пиано, а месец преди снимките се премества в Англия, за да подобри английския си акцент. За изпълнението си получава Британска награда за независимо кино за най-добра актриса, макар някои критици да се фокусират негативно върху акцента и представянето ѝ.
През октомври 2008 г. Хатауей е водеща на епизод от късновечерната скеч комедия на Ен Би Си Saturday Night Live. Същата година участва във филмовата адаптация на Питър Сегал по телевизионния сериал на Мел Брукс „Умирай умно“, в който играе Агент 99. Нарича ролята „сбъдната детска мечта“, а в подготовката си изучава бойни изкуства и танцови техники. Филмът е финансов успех.
През 2008 г. излизат още драмата „Рейчъл се омъжва“ (Rachel Getting Married) и мистериозният трилър „Пасажери“ (Passengers). Докато последният е критически и търговски провал, изпълнението на Хатауей в „Рейчъл се омъжва“, като млада жена, освободена от рехабилитационен център за наркомани, която се завръща у дома за сватбата на сестра си, е високо оценено от критиката За ролята си тя получава номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ за най-добра актриса.
2009 – 2011 г.: Романтични комедии и водеща на събития През 2009 г. Хатауей участва в романтичната комедия „Булчински войни“ (Bride Wars), в която тя и Кейт Хъдсън играят две най-добри приятелки, превърнали се в съпернички, след като сватбите им са насрочени в един и същи ден. Филмът е критически провал и през 2010 г. списание „Тайм“ го определя като един от десетте най-лоши женски филми в историята. Въпреки това филмът е успешен във финансово отношение и печели на Хатауей филмовата награда на Ем Ти Ви за най-добра женска роля.
Същата година тя играе Виола в постановката на „Дванайсета нощ“ в Театър „Делакорт“ в Ню Йорк. За изпълнението си е номинирана за наградата „Драма Деск“ за най-добра актриса в пиеса.
През 2010 г. Хатауей печели награда „Еми“ за най-добро изпълнение на глас зад кадър за озвучаването си в епизода „Once Upon a Time in Springfield“ на „Семейство Симпсън“. В периода 2010–2011 г. тя озвучава различни персонажи и в анимационния сериал „Семейният тип“.
През 2010 г. Хатауей се появява като рецепционистка, която започва връзка с чиновник (в ролята Тофър Грейс) в романтичната комедия „Денят на влюбените“ (Valentine’s Day) на режисьора Гари Маршал. Филмът постига значителен комерсиален успех, реализирайки над 215 млн. долара в световен мащаб при бюджет от 52 млн
Същата година тя изпълнява ролята на Бялата кралица в адаптацията на Тим Бъртън по романите „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, заедно с Хелена Бонам Картър и Джони Деп. Хатауей описва своята интерпретация на персонажа като „пънк рок веган пацифистка“, вдъхновена от Деби Хари и произведенията на американския минималист Дан Флавин. „Алиса в страната на чудесата“ получава смесени критически оценки – визуалните ефекти са високо оценени, но сюжетът е критикуван за липса на съгласуваност. Въпреки това продукцията се превръща в касов хит, печелейки 1 млрд. долара и ставайки вторият най-касов филм за 2010 г.
През 2010 г. актрисата работи отново с Джейк Джиленхал в еротичната романтична комедийна драма на Едуард Зуик „Любовта е опиат“ (Love and Other Drugs), базирана на нехудожествената книга Hard Sell: The Evolution of a Viagra Salesman от Джейми Райди. Тя изпълнява ролята на художничка със свободен дух, страдаща от болестта на Паркинсон. За подготовката си прекарва време с пациент, за да проучи заболяването, а за голите сцени черпи вдъхновение от изпълненията на Кейт Уинслет и Пенелопе Крус, които според нея са се разголили с чувственост и достойнство. Критиците като цяло хвалят романтичната линия на филма, но са по-малко ентусиазирани от сюжетните елементи. Изпълнението на Хатауей ѝ носи Награда „Сателит“ и номинацията за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса в комедия или мюзикъл.
През декември 2010 г. тя е водеща, заедно с Дензъл Уошингтън, на концерта за Нобеловата награда за мир в Осло, Норвегия. Два месеца по-късно тя и Джеймс Франко са водещи на 83-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“. Критиците не са впечатлени от тяхната химия, но отбелязват, че Хатауей се справя по-добре от Франко, който според тях изглежда незаинтересован.