Тъ̀рнава, Тъ̀рнова или Тъ̀рнаво (местно произношение Тъ̀рнаа, , Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История В Османската империя Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Търнова с 18 семейства. В края на XIX век Търнова е българско село в Костурска каза на Османската империя. Църквата в центъра „Свети Георги“ е от 1868 година според надписа над западния вход. Североизточно от селото има и по-малка църква „Свети Арсений“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търнова има 395 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тирново е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 68 къщи.

В началото на XX век почти цялото население на Търнава е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото отново минава под върховенството на Българската екзархия.

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. При него пристига делегация от Търново, която се оплаква от действията на Коте Христов, който минал на гръцка страна, подкупен с пари и златен часовник от Герман Каравангелис.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище. Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.

Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония – в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,, Силянов погрешно пише, че Райков умира от побоя. а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Турново (Τούρνοβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 450 „православни гърци под българския тероризъм от 1906 година“.

По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търново е обозначено като българско селище.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търнова (Трнова) има 80 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Търнава на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Моро Μόρο Македономахон Μακεδονομάχωνместност във Вич на ЮИ от Търнава Търново Μάρμοβο Анкатотон Άγκαθωτόν Големи Раски Γκολένι Ράσκι Кладариес Κλαδαριέςместност в Корбец на З от Търнава Богданица Μποδτσάνι Рема ту Ставру Ρέμα του Σταυρού река в Корбец на З от Търнава Големе Γκολέμε Асвас Άσβόςместност във Вич на Ю от Търнава Киска Κίσκα Анторахи Άνθορράχηвръх във Вич на ЮИ от Търнава (1502 m) Лесич Λέβιτς Агнандия Άγνάντιαвръх във Вич на ЮИ от Търнава (1826,9 m)

Преброявания 1940 – 376 жители 1951 – 128 жители 1961 – 117 жители 1971 – 53 жители 1981 – 21 жители 1991 – 24 жители 2001 – 14 жители 2011 – 21 жители

Личности Родени в Търнава Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист, през януари 1947 година влиза в ДАГ на Вич, участва в много битки, раняван е три пъти – на 15 юни 1947 година, на 20 март 1948 година и на 1 май 1948 година, от януари 1948 до февруари 1949 година служи в народната милиция, а по-късно в 18-а пехотна бригада; става лидер на ЕПОН в 427-и батальон и е произведен в младши лейтенант; загива на 14 август 1948 година в битката на Вич на кота 1685; посмъртно е произведен в лейтенант Ване Насто, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българския комитет“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец Митре Божинов, свещеник, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българския комитет“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906) Петро Каранфил, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българския комитет“, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец

Починали в Търнава Лазар Поптрайков (1878 – 1903), български революционер Евстатиос (Статис) Лихадиотис (? – 1905), гръцки андартски капитан

Бележки

Категория:Села в дем Преспа