Кирил Дрангов

Кирил Борисов Дрангов е български юрист, терорист и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил.

Биография Кирил Дрангов е роден в 1901 година в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.

Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919 година и в 1921 година постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател. От студентските му години е другарството му с Йордан Чкатров, продължило до края на дните им. Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година.

След дипломирането си е стажант-адвокат заедно с Йордан Чкатров в адвокатската кантора на видния обществен и политически деец Григор Василев. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година за разгрома на левицата, организирала убийството, и на 12 септември застрелва Алеко Василев, организатора, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133

На Шестия конгрес на организацията (февруари 1925) е избран за пунктов началник на София. Занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година.

На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година следва забрана на ВМРО през юни. По-късно Кирил Дрангов е арестуван и държан в подземието на жандармерийските казарми в Лом, след това той и Йордан Чкатров са прехвърлени под стража в Дирекцията на полицията в София и са затворени във военните погреби. Кирил Дрангов обявява гладна стачка. На 28 ноември 1935 г. инж. Христо Станишев пише до Иван Михайлов в Турция:

На 1 януари 1936 г. Станишев съобщава на Иван Михайлов, че „Юрдан и Кирил, обаче, са все още затворени в погребите, зад два реда телена мрежа. Очакваме от ден на ден да пуснат поне Юрдана, защото Кирила щели да държат догдето се свършил Марсилският процес, тъй като уж се споменавало името на Дрангова като инструктор на усташите“. Освободен е преди май 1936 година.

Следващата година в въдворен отново, в Севлиево, а през октомври 1938 година – в Борисовград.

След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща си Скопие и упражнява адвокатската си професия.

През април – май 1944 година са правени опити да бъде привлечен за министър в правителството на Добри Божилов. Той отказва.

В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София. Отказва предложения да напусне страната. След Деветосептемврийския преврат продължително време се укрива, но същевременно участва в опита за възстановяването на ВМРО, който претърпява крах след директивите на Сталин от юни 1946 г. към БРП (к) по македонския въпрос. Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев, протогеровист, станал член на БКП. На 7 срещу 8 юни 1946 година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. В по-късни доклади на ДС пише, че се е самоубил,Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 294. като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.

Кирил Дрангов е женен за Надежда Занешева от видния български възрожденски род Занешеви от Воден, завършила фармация в Австрия. При нахлуването в къщата им, преди да открият мъжа ѝ тя е арестувана и отведена в Дирекцията на милицията, където е изтезавана. След това е изселена с децата в Несебър и лишена от право на работа; после е в Ихтиман, а след 1963 година успява да се върне в София, без да е възстановено софийското ѝ жителство. Синът им Борис завършва семинарията в София през 1976 година и е поканен в Торонто от македоно-българската емиграция, за да оглави църквата „Свети Георги“. Дъщеря им Райна става юристка, след падането на комунистическия режим е заместник-председателка на ВМРО-СМД. Разкрита е като агентка на комунистическата Държавна сигурност (ДС).

Памет На Кирил Дрангов е наречена улица в кварталите „Надежда I“, „Надежда II“ и „Модерно предградие“ в София ().

За Борис и Кирил Дрангови е създаден документалния филм „Курсант 858“ (2024).

Родословие

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Дейци на Македонското студентско дружество „Вардар“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Михайловисти Категория:Родени в Лом Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Починали в София Категория:Български юристи от Македония Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Български адвокати Категория:Борис Дрангов Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Терористи на ВМРО Категория:По произход от Скопие