По̀дницата (също и подник, поница) или црѐпна (црепѝя, чѝрепня, черепня) е кръгъл глинен плосък съд, с диаметър от 20 до 55 cm, дебелина на дъното 3 – 5 cm, и с ниски (около 10 cm) вертикални стени, подобно на тепсия (тава). Заедно с връшника (глинен съд за похлупване на подницата, т.е. нейният капак) се зарива в жарта на огнището. Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.Българска етнография, том 11-12, Издателство на БАН, София, 1986, с. 35.Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 270. ISBN 954-8289-03-2
Изработване и разпространение В „Етнография на България“ известният български изследовател Христо Вакарелски пише, че подниците и връшниците се замесват на деня на закрилника от влечугите свети Иеремия (1 май). По подобие на змийското тяло, жените усукват омесената глина на шнурове и ги налепват един върху друг, след което ги обмазват, за да се получи цилиндричен съд, който след това изсушават. Той твърди и че подницата и връшникът традиционно са се използвали в Северозападна България до средата на 20 век, когато масово навлизат готварските печки. В Североизточна България в битовата традиция се е ползвал само връшникът (от глина или дебела метална плоча), но само от бедни семейства. В този край на българските земи във всяка къща е имало пещ (пещник), дори и в самата къща, а често и една малка – извън къщата. Най-добрите „подничари“ са били в с. Долно Камарци, Софийско, а последният човек, който е можел да ги прави е бил дядо Кольо Заяка. От част от малкото останали здрави подници, издирени по мазета и тавани от селяните, е създаден местен етнографски музей. Хаджи Цонко (Хаджията), чийто прадеди се основатели на селото, което някога се е наричало в тяхна чест Младеново Камарци на свой ред събира предмети от бита (включително подници), възстановява ги и ги аранжира добре в двора и по дуварите на китната си къща.
Битова употреба
Приготвените в подница храни стават много вкусни, макар че времето за приготвяне е сравнително дълго. Преди ползване подникът се поставя на огнището, за да се нагрее от огъня (на места около огнището се поставят изправени по няколко подника.) Когато се нагрее достатъчно, се премества настрани от силния огън и се поставя върху жар. В него се слага печивото, и се захлупва отгоре с връшник – нисък тенекиен (в по-стари времена също глинен) конус с диаметър колкото подника, с дръжка на върха и задигнат ръб. Върху него се насипват жар и гореща пепел и се изчаква, докато печивото стане готово. При поставянето на загрятата подница върху жарта трябва да се внимава много, тъй като нагорещена е много чуплива и най-малкият удар може да я спука. При някои ястия връшникът се залепва с тесто (приготвено от брашно и вода), като по този начин се получава херметизиране и ястието става по-бързо и изключително вкусно.
Mитологични представи Подницата, освен че има важно битово предназначение, заема и особено място в народните представи. Смята се, че в къща с подница не влиза змия. Друго поверие гласи, че ако хала успее да вземе подница или дори само парче от подница, с него тя може да убие змея, който пази от градушки посевите на селото, поради което такива никога не бива да се оставят на двора на открито, дори да е счупена, а особено когато гърми.
На тази посуда се приписват свръхестествени възможности, свързани с предназначението ѝ в нея да се пече хляб; представата за хляба като свещен се свързва и с подницата. Непосредственият ѝ досег с огъня и огнището допълнително ѝ придава свръхестествени качества. Представата за значимостта на подницата се отразява и в специалния режим за изработването ѝ. В много райони на България то става единствено призори на празника Еремия.Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 116. ISBN 954-8289-03-2 На митологично-обредно ниво при изработването на подници става прехвърляне на плодоносещата функция на змията върху подницата.
Вижте
Пиростия Керамика Дървени въглища Българска кухня Гонене на змей Фертилност
Бележки
Категория:Българска кухня Категория:Принадлежности за приготвяне на храна Категория:Съдове