Струма (, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море. Дължината ѝ е 415,2 km, от които на българска територия – 290 km, която ѝ отрежда 6-о място сред реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм.
Етимология Името на река Струма се среща още в древногръцки източници като Στρυμών (Стримон), като се смята, че то има тракийски произход, свързан с протоиндоевропейския корен *sreu – „тече, струи“ (със същия произход са думи като българската „струя“, литовската srūti – „пълня се с вода, тека“, полската strumień – „поток“, немската Strom – „течение, река“).
Географска характеристика Извор, течение, устие Извори Река Струма няма ясно изразен единствен извор и различни източници определят началната ѝ точка по различен начин. Тя се образува малко над село Чуйпетлово () със сливането на няколко малки планински реки, главните сред които са Купенска и Върла.OpenStreetMap
Обикновено за продължение на Струма се приема Купенска река, тъй като тя е най-дългата от горните ѝ съставляващи. Купенска река води началото си от множество ручеи, отводняващи мочурлива местност северозападно от връх Купена. Главният от тях днес започва от малка чешма на маркираната пътека, свързваща Черни връх с връх Ярловски купен, и е разположена на 2153 метра надморска височина в югозападното подножие на връх Карачаир ().OpenStreetMap
Река Върла отводнява най-високата част от водосборната област на Струма, като приема води от малко мочурище, разположено на 2246 метра надморска височина в седловината между Черни връх и съседния безименен връх, на който днес е изградена радиолокационната станция на Ръководство на въздушното движение ().OpenStreetMap Това мочурище се оттича към друго по-голямо мочурище под пътеката от Черни връх за Ярловски купен, а след това водите текат под дълга километър и половина каменна река. Измерено от устието ѝ до мочурището при Черни връх Върла е малко по-дълга от Купенска река, но надземната ѝ част е със значително по-малка дължина. Въпреки това някои източници сочат за извор на Струма различни точки около мочурищата и каменните реки при Черни връх.Google Карти
Горно течение Първите около 20 km реката протича в дълбока и сравнително добре залесена долина, в началото на юг-югозапад, след село Чуйпетлово – на запад, а след село Боснек – на северозапад. След като изтече от язовир „Студена“ Струма завива на север и след село Студена навлиза в Пернишката котловина (750 – 800 m). Преминава през източните квартали на град Перник и завива на запад. В западната част на града Струма преминава през първия от 11-те пролома по течението – Кракра (дължина около 1 km). При град Батановци завива на юг и навлиза в късия, 2,5 km, Чардакски пролом между планините Голо бърдо на югоизток и Черна гора на северозапад.
След излизането си от пролома Струма навлиза в Радомирската котловина (600 – 650 m), като пресича северозападната ѝ част. Северно от село Беланица реката прави голяма, изпъкнала на юг дъга, завива на север и навлиза в язовир „Пчелина“, водите на който са залели 3-тия ѝ пролом – Прибойския. След изтичането си от язовира реката се насочва на югозапад, минава през град Земен и след града навлиза в красивия и величествен Земенски пролом (дължина около 20 km), разделящ Конявска планина на изток от Земенска планина на запад.
При село Раждавица Струма излиза от пролома, навлиза в Кюстендилската котловина (460 – 570 m) и се насочва на югоизток. В този участък коритото ѝ е оградено с водозащитни диги. След устието на десния си приток река Елешница Струма напуска Кюстендилското поле и навлиза в поредния (5-и) пролом – Скрински пролом (дължина 28 km). При град Бобошево реката излиза от пролома и навлиза в южната част на Дупнишката котловина. След устието на река Джерман (ляв приток) Струма завива на юг и до напускането на пределите на България запазва тази си посока, като по течението ѝ периодично се редуват долинни разширения (котловини) и проломи между планините от Осоговско-Беласишката група на запад и планините Рила, Пирин и Славянка на изток.
Средно течение След като премине през поредния 6-и Кочериновски пролом при село Бело поле, Струма навлиза в Благоевградската котловина. Южно от Благоевград следва поредният (7-и) Орановски пролом, след това малката Симитлийска котловина и забележителното Кресненско дефиле (Кресненски пролом, дължина 25 km). При град Кресна Струма излиза от дефилето и навлиза в обширното Санданско-Петричко поле, където течението ѝ се успокоява, долината и коритото ѝ са широки, а дъното ѝ песъчливо. В този си спокоен участък на отделни места реката се разделя на ръкави и образува временни пясъчни острови.
Долно течение, устие След Санданско-Петричко поле следва 9-ият по ред къс и широк Марикостински пролом по течението на реката, а след това до границата ни с Гърция – малкото Марикостинско поле. След като приеме отляво последния си български приток, река Пиринска Бистрица, Струма напуска пределите на България и навлиза в Гърция в предпоследния по течението си пролом – Рупелски пролом (между планината Беласица на запад и Сенгелска планина на изток. След 10 km бурно течение през пролома реката излиза от него, завива на запад и навлиза в обширното и равно Сярско поле, където вляво от нея са отделени изкуствено 2 големи напоителни канала – Белица и Западен канал, които от своя страна – на множество по-малки за напояване на земеделските земи в Сярското поле. След като премине през Бутковското езеро (Керкини), разположено в северозападната част на Сярското поле, Струма завива на югоизток. В най-южната част на Сярското поле реката завива на юг, преминава през последния си (11-и) пролом между Богданска планина на запад и планината Кушница на изток и се влива в Струмския залив на Бяло море.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборния басейн на Струма възлиза на 17 300 km2 и обхваща части от 4 балкански държави – България, Гърция, Северна Македония и Сърбия. Най-голям е делът на България, възлизащ на 10 797 km2, което представлява 9,73% от територията на страната. С тази си площ водосборният басейн на Струма е вторият по големина в България след този на Марица. Той обхваща цялата област Кюстендил, западната част на област Благоевград, около 80% от област Перник и много малка част от област София. В него попадат 21 български общини, от които 18 изцяло и 3 частично.
В Гърция водосборният басейн на реката обхваща част от Северна Гърция, област Централна Македония, основно областната единица Сяр и частично областната единица Солун, като площта му е 6295 km2. В Северна Македония водосборният басейн на реката обхваща югоизточната част на страната, основно Струмишкото поле. В Сърбия към водосборния басейн на Струма попада най-югоизточната част на страната, районът на град Босилеград.
Леви притоци (от север на юг) на територията на България са Джерман, Рилска река, Благоевградска Бистрица, Градевска река, Влахина и Санданска Бистрица. Десни притоци са Елешница, Лебница и Струмешница.
Граници на водосборния басейн От десния бряг на устието на Струма вододелът се насочва на северозапад по билото на Богданската планина, преминава през най-високия ѝ връх Харвата (1106 m) и слиза до превала между Богданската планина и планината Карадаг (Мавровуни), където преминава автомагистралата от Сяр за Солун. В този описан участък водосборният басейн на Струма граничи на югозапад с водосборния басейн на река Корония, вливаща се също в Струмския залив на Бяло море.
От превала на шосето Сяр – Солун започва вододелната граница с водосборния басейн на река Вардар на запад. Границата върви на северозапад по билото на планината Круша, достига на 8 km североизточно от Дойранското езеро, изкачва се на север до билото на Беласица и по него продължава на запад. След това вододелът завива на северозапад, следи билата на планините Плавуш и Смърдеш, завива на север при шосето Струмица – Щип и се изкачва до билото на планината Плачковица. От там продължава по него на изток, пресича ниска седловина и се изкачва на югоизток по билото на Малешевска планина до българо-македонската граница, на 2 km северозападно от село Клепало, община Струмяни. От там вододелът продължава на север и северозапад като следи държавната ни граница с Македония по билата на планините Малешевска, Влахина и Осогово и достига до най-западната точка на България – връх Китка, където се събират българската, македонската и сръбската граници. След това за кратко вододелът преминава по сръбско-македонската граница, завива на север по билото на планината Доганица и достига до връх Бесна кобила (1922 m), най-високата точка на планината Мусул.
От връх Бесна кобила започва границата с водосборния басейн на река Дунав, съответно водосборните басейни на реките Морава и Искър. От върха вододелът върви на север до планината Варденик, след което завива на североизток и достига до българо-сръбската граница в планината Кървав камък, северно от връх Било (1737 m). Оттам продължава на изток, пресича планината Стража (Парамунска планина), завива на северозапад по билото на Завалска планина, а след това на югоизток по билото на планината Вискяр до най-високия ѝ връх Мечи камък (1077 m). От Мечи камък вододелът продължава на югоизток по билата на планините Вискяр и Люлин, пресича Владайската седловина (860 m) и се изкачва на югоизток по склоновете на Витоша до най-високия ѝ връх Черни връх (2290 m). От там продължава на юг, пресича Бука-Преслапската седловина, завива на югоизток по билото на планината Верила, пресича Клисурската седловина (1092 m) и се изкачва нагоре по Рила през Белчинска планина (Лакатишка Рила), върховете Зекирица (1734 m) и Мальовица (2729 m), седловината Кобилино бранище (2145 m) и достига най-южната си точка – връх Черна поляна (2715 m) в Средния дял на Рила.
От върха вододелът завива на югозапад по билото на Югозападна Рила, достига до седловината Предела, след което проследява цялото главно било на Пирин до Парилската седловина. От там продължава на юг до билото на планината Славянка, завива на изток по българо-гръцката граница, пресича планината Стъргач и южно от село Беслен, община Хаджидимово завива на юг и навлиза в гръцка територия. Продължава в тази посока и южно от гръцкото село Волакс завива на изток по билото на планината Боздаг (2232 m), слиза от нея на югоизток и се изкачва до най-високата точка на планината Чалдаг – връх Мунджинос (1298 m). В целия този описан участък водосборният басейн на река Струма граничи на изток и североизток с водосборния басейн на река Места.
От връх Муджинос вододелът завива на югозапад, минава северозападно от град Кавала, при град Правище (Елефтеруполис) завива на запад и по билото на планината Кушница достига до левия бряг на устието на Струма. В този къс участък водосборният басейн на Струма граничи на югоизток с водосборния басейн на малка и къса река, вливаща се в Егейско море на 20 km източно от устието на Струма.
Геоложка характеристика на водосборния басейн В геоложкия строеж на водосборния басейн на Струма от изворите ѝ до южните погранични планини участват множество разнородни скални формации, образувани от докамбрийските ератеми до холоцена включително. Горното ѝ поречие се изгражда от мезозойските, предимно горнокредни вулканогенни и седиментогенни формации на западносредногорските структури и от множество палеозойски и докамбрийски ивици, оформящи специфичния (мозаечен) гънково-блоков и навлачен строеж на областта Краище.
Сред палеозойските (ордовик, силурски, девонски) формации и диабазово-филитоидния комплекс преобладават слабоводоносните шисти, филити и аргилити. Сред тях са внедрени магмените плутони от Струмската диоритна формация с горнопалеозойска възраст.