Репу̀блика Ко̀сово (; ) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа. Граничи на север, изток и северозапад със Сърбия, на запад с Черна гора, на юг със Северна Македония и на югозапад с Албания.
В миналото част от Сърбия, след Косовската война от 1998 – 1999 година Косово получава фактическа самостоятелност под протектората на Организацията на обединените нации. След дългогодишни неуспешни преговори за трайно уреждане на статута на страната, през 2008 година тя обявява независимост без съгласието на Сърбия и през следващите години е призната за суверенна държава от повече от сто страни по света, сред които и България.
Международен статут
Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е призната от Република България и други държави, 22 от които са страни членки на ЕС (Европейски съюз), както и от САЩ, Канада и Австралия. През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН сезира Международния съд в Хага с искане, той да се произнесе, дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина, не противоречи на международното право. На 22 юли 2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право. На 27 юли 2010 г. Сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово. Към март 2020 година 112 от 193 държави членки на ООН са признали Република Косово. В последните години 15 африкански и малки островни държави са оттеглили признаването си, така страните общо стават 97.www.rts.rs
История
Име Косово, по-точно Косово поле, е историко-географска област. Названието на областта идва от славянското наименование на птицата кос, т.к. подобна топонимия е твърде разпространена на територията на цялата държава и област (виж имена на Косово – Грачаница, Вранова Хала и др.).
Античност
В античността тя е заселена от дарданите. Впоследствие е под контрола на Римската империя. През VI век започват да се заселват славяни, като често те са водени от прабългари или авари.
Средновековие По време на Първото българско царство областта е завладяна през IX век и започва се оформя като част от българското землище. Сръбското проникване е много по-късно – едва през XIII век, когато областта е включена в Душановото царство. За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен – Прищина. На юг и изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани – една от българските етнически общности тук, позната още и като торбеши, ислямизирани в XVII –XVIII век.
Ново време Албанското присъствие в областта става осезаемо след голямото сръбско преселение. То се усилва постепенно толерирано от османските власти, особено след 1767 /след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия/, когато вече по-голямата част от християнското сръбско и българско население се е изтеглило заедно с австрийските войски към Дунавската монархия. След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които през следващия един век стават преобладаващо население.
Югоизточно Косово /Прищенско и Призренско/ е в границите на България по време на Първата световна война (1916 – 1918) /независимо от договореностите/, когато е поделено с Австро-Унгария /албанците не желаят да са под австрийска, а под българска власт/. По време на Втората световна война Косово е част от намиращата се под италиански протекторат Албания. В края на войната областта е превзета от българската армия.
Събития Косово в съвременните си граници е включено в състава на Сърбия на Неманчите в края на XIII век по време на управлението на крал Стефан Милутин и кралица Анна Тертер, като съставлява неразделна част от Душановата империя от 1346 до 1371 г. През 1389 г. на Косово поле (по името на което е кръстена цялата област и днешна държава) става известната битка на Косово поле, в която войската на княз Лазар Храбелянов е победена от османските сили на Мурад I. Османците окончателно овладяват цялата територия на днешно Косово през 1455 г.
През 1371 г., след смъртта на цар Стефан Урош, държавата, създадена от баща му, се разпада основно на етнически признак между враждуващи помежду си феодали. Това съвпада с времето на най-ожесточената османска експанзия на Балканите.
На 28 юни 1389 г. става известната битка на Косово поле между предвожданата от Лазар Храбелянов разнородна християнска войска и основно еничарската армия на султан Мурад I, която включва бойци и доброволци от васалните области в Анатолия и Румелия. Лазар е убит, а битката влиза в сръбската митология, като едно от най-големите поражения на сърбите. Въпреки това синът на Лазар – Стефан Лазаревич (изявил се в битките при Никопол и Анкара), запазва своята независимост, както и непостоянен контрол над Косово, което е родово владение на Бранкович и се управлява самостоятелно от Вук Бранкович в края на XIV век. През 1455 г. цялата територия на днешната държава окончателно става част от Османската империя.
Османско владение (1455 – 1912)
Косово е в състава на Османската империя от 1455 до 1912, в началото като част от румелийския вилает, а от 1864 г. като отделна провинция. Въпреки налагането на мюсюлманско управление, голям брой християни продължават да живеят и дори до някаква степен да преуспяват в Османската империя. Но малко след началото на Османското владичество започва процес на ислямизация, който продължава поне един век и първоначално е съсредоточен в градовете. През целия XVIII век православни християни напускат косовския район. Крайният резултат на четири и половин вековното османско владичество е забележително намаляване на по-рано доминиращия славянски християнски демографски елемент в Косово. От друга страна, много местни водачи като Синан паша приемат исляма и заемат високи позиции в османското управление и войска.The Balkans. From Constantinople to Communism. Dennis Hupchik През XVII век албанското население в областта, първоначално съсредоточено в Метохия, нараства. Причина за този процес, който започва осезаемо да се усеща след 1689 е, че сърбите и българите като християни и подопечни на Печката патриаршия са окуражени и подкрепят Австрийската империя във войните и срещу Османската империя. Процеса на масово изселване на християнското население от областта /бягащо от отмъщение, заради подкрепата си за австрийските войски/ набира сила след Карпошовското въстание, като се ѝ адмирира от австрийските власти, които от своя страна търсят лоялни поданици за федерати – защитници на имперската граница откъм Унгария.
През 1871 г. в Прищина се състои среща на сърбите, в която се обсъжда вероятното повторно превземане и приобщаване на Косово и останалата част от „Стара Сърбия“, а Сръбското княжество вече е изготвило планове за експанзия към териториите на Османската империя. Според мирното споразумение от 1878 г. градовете Прищина и Косовска Митровица се поставят под сръбски контрол, извън юрисдикцията на Османската империя, докато за останалата част от Косово се запазва османския контрол. В отговор на това етническите албанци формират Призренската лига целяща политическо обединяване на албанците в рамките на Османската империя. До края на XIX век албанците изместват сърбите и българите като мнозинство в сегашните територии на Косово и Метохия, но не и в цялата османска провинция. Според Стефан Веркович арнаутските поселища дълбоко се вклиняват в северозападна посока извън областта, разцепвайки като с клин на две, българските от сръбските селища в Косово.
Началото на XX век
През 1912 г., през Балканските войни, по-голямата част от Косово е завладяна от Сърбия, а Метохия става част от Черна гора. Местното албанско население масово напуска провинцията, а сръбските власти планират реколонизация ѝ.Elsie, R. (ed.) (2002): „Gathering Clouds. The roots of ethnic cleansing in Kosovo. Early twentieth-century documents“ . Dukagjini Balkan Books, Peja (Kosovo, Serbia). ISBN 9951-05-016-6 Множество сръбски семейства се заселват в Косово, мъчейки се да уравновесят съотношението между албанци и сърби. Окончателното решение за статута на провинцията е дадено през май 1913 г. след подписването на Лондонския договор.
По време на Първата световна война Косово е завладяно от войските на Централните сили. По силата на Тайната българо-германска спогодба югоизточната част от областта преминава към Царство България. По-късно българската зона в Косово са разширява за сметка на австрийската. Австро-Унгария оказва безрезервна подкрепа и попечителство на албанското население в областта. Осъществената по това време с подкрепата на българските военни власти Научна експедиция в Македония и Поморавието недвусмислено доказва предходните сведения за българския характер на славянското население в областта, находящо се южно и източно от линията Призрен – Прищина.
През 1918 г. се формира Кралство на сърби, хървати и словенци и Косово по силата на Версайската мирна система от договори става част от новообразуваната държава.
Междувоенен период и Втора световна война През периода 1918 – 1929 г. сръбското население в района нараства за сметка на несръбското. В Сърбо-хърватско-словенското кралство Косово е разделено на четири: три части влизат в състава на администрирани от сърби области, а четвъртата (северна Метохия) – от черногорци. През 1929 г. Косово е разделено между Зетска бановина (на изток), Вардарска бановина (на югоизток със столица Скопие) и Моравска бановина (на североизток със столица Ниш).
При разделянето на Югославия от силите на Оста от 1941 до 1945 г. голяма част от територията и е предадена на окупираната от Италия Албания, по-малка – на окупираната от Германия – Сърбия крайните източни райони – на България.
Косово като част от Втората Югославия (1945 – 1996)
След края на войната и установяването на комунистическия режим на Тито през 1946 г. Косово получава статута на автономен район в Сърбия, а през 1963 г. става автономна провинция. Комунистическото правителство не разрешава завръщането на много от бежанците, докато в същото време продължават етнически мотивираните арести и убийства. Най-масовото убийство през това време е Тиварското клане през 1945, при което по различни данни между 400 (сръбски източници) и 4200 (албански източници) косовски албанци са избити с картечен огън.
С приемането на новата югославска конституция през 1974 г. Косово получава фактическо самоуправление. Правителството на провинцията въвежда албанска учебна програма в училищата в Косово, набавени и поставени в употреба са множество учебници от управляваната по това време от Енвер Ходжа Албания.
През 1980-те напрежението между албанската и сръбската общност в провинцията нараства драстично.Reuters 1986-05-27, „Kosovo Province Revives Yugoslavia's Ethnic Nightmare“Christian Science Monitor 1986-07-28, „Tensions among ethnic groups in Yugoslavia begin to boil over“ Албанската общност се застъпва за една по-голяма автономия на Косово, докато сърбите настояват за сближаване със Сърбия. В този момент няма голямо желание за присъединяване на провинцията към Албания, тъй като последната е управлявана от сталинистки режим и има значително по-нисък жизнен стандарт от този на Косово. През март 1981 г. започват протестите на косовските студенти от албански произход, чиято цел е Косово да стане република в рамките на Югославия. Тези протести бързо се разрастват до размирици, съпроводени с прояви на насилие; в тях участват около 20 хиляди души в шест града. Протестите са овладени със сила от югославското правителство.
Същевременно неалбанците, живеещи в Косово, твърдят че са подложени на дискриминация, тъй като местните власти за поддръжка на реда (съставени от албанци) не наказват докладваните им престъпления срещу тях (терминът етническо прочистване обозначава и тези действия).