Асеманиево изборно евангелие ( или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век.
История Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Ватиканската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия Изток той го вижда в един славяногръцки манастир в Йерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081 или в края на X век). Тази първа оценка, макар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII век. Трябва да се има предвид, че Асеманиевото евангелие е първият старобългарски глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани, предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател. Сега в библиотеката се пази под сигнатура Vat. Slav. 3.
Ръкописът е писан в югозападната българска говорна област, свързана с традициите на Охридското книжовно средище. През XI – XII век кодексът е бил в ръцете на някой си поп Иван Кравоноси (според приписките на л. 46v, 76v), който пише с гръцко писмо и кирилица. През XII и XIII век паметникът на два пъти е допълван с богослужебни указания, от които научаваме, че е бил в постоянна употреба през цялата година. Неговата по-нататъшна история до времето на откриването му от Йосиф Асемани е неизвестна.
Описание
Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа с размер 23x17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Написан е от два почерка с обработена кръгла глаголица. Целият текст е дело на един книжовник с изключение на колони 29c, 29d и 30а, където има малка вставка с едноеров правопис и следи от висящо писмо. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117 – 158. Всяка страница съдържа 26 – 30 реда текст. Ясно личат следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. Ръкописът използва многобройни лигатури, като по тази си особеност е най-богатият от старобългарските паметници. От старобългарските паметници само тук и в Синайския псалтир се среща рядката втора буква за х, Ⱒ (хлъмъ).Илчев, Петър. Глаголица. В: Петър Динеков (ред.), Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 1. София: БАН, 1985, с. 491 – 509Илчев, Петър, Боряна Велчева. Х. В: Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 4. София: БАН, 2003, с. 336 – 338
Ръкописът е добре запазен и е много красив. Той се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата. Много интересни са инициалните букви, които са оформени художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили).
Асеманиевото евангелие е кратко изборно или богослужебно евангелие (апракос), кратка редакция с месецослов – списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден); втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и честваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния славянски превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект (вж. напр.). Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или византийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т.нар. „смесен кодекс" от IX – Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция.Минев, Димитър. Асеманиево евангелие. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, БАН, 1985, с. 124 – 134.Икономова, Живка. Асеманиево евангелие. – В: Донка Петканова (съст.), Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, Абагар, 2003, с. 54 – 55.Kurz, Jozef. Seznam evangelijních čtení obsažených v stsl. rukopise Assemanově. Slavia, 1957, 336 – 363
В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта – от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач – надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т.нар. литургически бележки). Повечето приписки са кирилски. Най-интересните от кирилските допълнения са свързани със славянските имена на месеците от септември до април и посочването на „злите“ дни за тях в календарната част на евангелието. Имената на месеците са: септември – роуенъ, октомври – листогонъ, ноември – гроуденъ, декември – стоуденъ, януари – просинець, февруари – сѣченъ, март – соухъ, април – [брѣ]зенъ.
Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на светите Кирил, Методий, Климент Охридски, както и на Струмишките мъченици – едно от ярките доказателства за българския произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).
Особености на езика на паметника Изпадане на краесловните ерови гласни и изясняване на еровите гласни в силна позиция (ъ > o, ь > e): дьнес.Мольков Г. А. Написания еров на конце строки в Ассеманиевом евангелии. Linguistica Brunensia, 61, 1 – 2, 2013, с. 109 – 119 Правилна употреба на носовите гласни. Замяна на ь с ъ след р: четврътъ < *četvьrtъ, оутвръдити < *u-tvьrd-iti, тврьдъ в Супрасълския сборник и др. Отделни случаи на замяна на инфинитив и супин с да-конструкции: Исходѧште же обрѣтѫ чл[овѣ]ка кυринѣиска именемъ симона; семоу задѣшѧ да понесетъ кр[ь]стъ его. (Матей, XXVII, 32) И задѣшѧ мимогрѩдѫщоу етероу симоноу кυринѣниноу грѩдѫщоу съ села о[ть]цю александровоу и роуфовоу да възьметъ кр[ь]стъ его. (Марко, XV, 21) Оученици бо его ошьли бѣахѫ въ градъ да брашъна коупѧтъ. (Йоан, IV, 8)
Издания 1865 – Издание на Франьо Рачки (Franjo Rački) в Загреб, с глаголически букви. Включва обширна статия на Ватрослав Ягич, разглеждаща особеностите на ръкописа. 1878 – Издание на Dr. Ivan Črnčiċ в Рим, с латински букви. 1929 – Първи том на монументалния труд на чешките учени Йозеф Вайс (Josef Vajs) и Йозеф Курц (Josef Kurz), издаден в Прага. Включва фотографии на всички страници от „Асеманиевото евангелие“. 1955 – Втори том на Йозеф Вайс и Йозеф Курц, Прага. Съдържа кирилска транскрипция на евангелието. 1981 – Иванова-Мавродинова, Вера и Аксиния Джурова. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от Х в. I. Художествено-историческо проучване. София, Наука и изкуство – фототипно издание с анализ на оформлението на кодекса и неговата украса. 2010 – Електронно издание на глаголическия текст с транслитерация на кирилица въз основа на изданието на Вайс и Курц на страниците на проекта Titus 2013 – Йордан Заимов, Асеманово евангелие. Старобългарски глаголически паметник от края на X – началото на XI в. София, Институт за български език.
Източници Мавродинов, Никола. Старобългарско изкуство, Том І. София, Наука и изкуство, 1959 Стоянов, Стоян. Мирослав Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, „Наука и изкуство“, 1976 Минев, Димитър. Асеманиево евангелие. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, БАН, 1985, с. 124 – 134 Куев, Куйо М. Асеманиево евангелие. В: Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. 2-ро, прераб. и доп. издание. София: Наука и изкуство, 1986, с. 189 – 190 Икономова, Живка. Асеманиево евангелие. – В: Донка Петканова (съст.), Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2. изд. Велико Търново, Абагар, 2003, с. 54 – 55 Bibliotheca Slavica Wiki 2
Изследвания Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. – In: Scriptorum Veterum Collectio Vaticanis Codicibus. Actes Vaticanae, 1820, 7, Kalendaria Julii. Romae, 1820 Dobrovsky J. Institutiones Linguae slavicae dialecti veteris. Vindobonae, 1822. p. 688 – 689 Bobrowski, M. Codices slavici Bibliothecae Vaticanae. – In: Maius, A. Catalogus codicum Bibliothecae Vaticanae. Codices Orientales.Romae, 1831, p. 105 – 106 Kopitar, Bartolomeus. Glagolita Glozianus. Vindobonae, 1836, p. IV, X, XXV, XXVIII Kopitar, Bartolomeus. Hesychii glossographi discipulus et epiglōssistēs russus in ipsa Constantinopoli, sec. XII-XIII.… Vindobonae, 1839, p. 39 – 44 Silvestre, J. B. Paleografie universelle. 4. Paris, 1841, p. 242 – 243 Срезневский, Измаиль И. Древние писмена славянские. Спб., 1848, с. 36 Григорович, Виктор И. Статьи, касающиеся древнего сравянского языка. Казан, 1852, 62 – 63, 73 – 74 Григорович, Виктор И Исследования о древних памятниках старославянской литературы. Санкт-Петербург, 1852, с. 6, 10, 32 – 33 Шафарик, Павел Й. Взгляд на древность глагольской писменности.-ИИАН по ОРЯС, I, 1852, с. 367 – 389 Safarik, Pavel J. Památky hlaholského písemnictví. Praha, 1853, p. VII-VIII, 43 – 47 Бодянский, Осип М. О времени произхождения славянских письмен. Москва: В Университетской типографии, 1855, с. 307. Срезневский, Измаил И. Ватиканское глаголическое евангелие – ИИАН по ОРЯС, 10, 1861 – 1863, л. 10, с. 160 Vondrák, Václav. Altslovenische Studien. Über das gegenseitige Verhaltnis der altesten Evangelientexte. Sitzungsberihte der philosophischhistorischen Classe der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien, 122, 1890, p. 53 – 67 Леонид архим. О родине и происхождении глаголицы и об ее отношении к кириллице. Санкт-Петербург, 1891 Ягич, Ватрослаав. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии. 3.Спб., 1911, passim Цонев, Беньо История на българский език. I. София: Държавна печатница, 1919, с. 163, 176 – 178 Kurz, Jozef. О potřebě nového vydání rukopisu Assemanova. Listy filologické, 53, 1926, 106 – 118; 234 – 247 Сперанский, Михаил H. „Злые дни“ в приписках Ассеманиева евангелия. Македонски преглед, 8, кн. I, 1932, 41 – 53; 180 – 181 Mladenov, Stefan. Assemański albo Watykański Ewan geljarz. Słownik starożytności słowiańskieh, zeszyt próbny. Warszawa, 1934, 1 – 3 Романски, Стоян. Старобългарски език в образци. (Университетска библиотека № 267) София, 1945, с. 19 – 27, 271 – 369 Grivec, Franz. Dikeija Assemanijeva glagoljskega evangelistarja. Slovo, 3, 1953, 5 – 34