Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0,42 % от населението на страната.The distribution of the population by nationality and language except mother tongue, Population Census'2001, State Statistics Committee of Ukraine Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.
История Ранни заселвания
Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор – в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.
От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици – Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.
През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.
Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768 – 1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.
Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787 – 1792), както и в годините след нея.
В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.
Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Украйна, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17 – 18 хиляди души.
В административно отношение българските и другите чужди колонии в Украйна се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.
Масови преселения в началото на XIX век Преселването на българи в Украйна е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.
В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение – Българска земска войска – в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.
Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.
През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Украйна – броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2 – 3 хиляди души.
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.
Кримската война и годините след нея След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Украйна продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.
В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност – таврийските българи.
Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.
Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861 – 1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.
През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.
В Съветския съюз
В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия – учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР – българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна.
По време на Руско-украинската война
При започналата на 24 февруари 2022 година руска агресия срещу Украйна част от териториите с компактно българско население са окупирани от руската армия, а в окупираните части на Запорожката област окупационните власти забраняват изучаването на български език и затварят българските неделни училища и центрове, а земеделската им продукция е изкупена принудително на безценица и много от тях са застрашени от глад.Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област
Численост и дял Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:
Година Дял (в %) Численост 1926 0.31 92 078 1939 0.27 83 838 1959 0.52 219 409 1970 0.49 234 390 1979 0.48 238 217 1989 0.45 233 800 2001 0.42 204 574
Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия, Таврия и Поднепровие.
Бесарабия