Тушин

Тушин или Тушим (, Аетохори, катаревуса: Αετοχώριον, Аетохорион, до 1925 година Τούσιν или Τούσιανη, Тусин, Тусяни) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География Тушин е разположено в североизточната част на котловината Мъглен (Моглена), на 680 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Пиново. Отдалечено е на 18 km северно от демовия център Къпиняни (Ексаплатанос).

История В Османската империя

Според преданието селото е основано от Димитър, брата на потурчилия се мъгленски митрополит от Нъте Йоан. Според друго предание селото е основано от някой си Туши от напуснатото поради разбойничество по-южно село Орляк.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Селяник и казата Йенидже Вардар от 1632 – 1633 година е отбелязано село Тушиме със 120 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353. В документа са отбелязани и 105 ханета при селото, при които не е сигурно разчитането. Преводачът е приел условно, че това може да са новооткрити ханета – пак там, с. 352.

През 1858 година в гръцкото училище в селото по настояване на местните жители започва да се изучава български език. По-късно в 1879 година се открива българско училище, като инициатори са първенците на селото Траю Праматаров и Иван Стойков.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Туска (Touska), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тушин (Touchine) е посочено като село във Воденска каза с 60 къщи и 283 жители българи.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява селския комитет. Манасиев пише за Тушин:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушимъ живеят 1200 българи християни.

Селото пострадва силно по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тушим (Touchim) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тушин с 1150 жители българи християни.

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Тушин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушин попада в Гърция. По време на войната в селото се води четиричасово сражение между части от Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение и гръцка войска и полиция. Шестима гръцки войници са пленени.

В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението в Тиквеш и в старите предели на Царството. След войната се връщат само част от жителите и в 1920 година селото има само 520 жители. Останалите семейства от Тушин се установяват в Горна Джумая – 30 семейства, Стара Загора – 30 семейства, Станимака – 10 семейства и Гевгели – 30 семейства.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тушум има 160 къщи славяни християни.

В 1924 година от селото емигрират в България по официален път още 33 души. Гръцките власти заселват в селото 29 гърци бежанци, половината от които по-късно се изселват. В 1925 година името на селото е сменено на Аетохори, в превод Орлово село. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 10 бежански семейства и 32 жители бежанци.

Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има само 18 бежанци. Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция – по-голямата част от жителите му бяга в Югославия, а по-малката е преселена от властите във Фущани. След нормализацията на обстановката, селото не е обновено веднага.

Селото традиционно се занимава със скотовъдство и в по-малка степен със земеделие като се произвеждат предимно картофи.

„Свети Димитър“

Основната забележителност на Тушин е църквата „Свети Димитър“, строена в 1842 година и изписана от зографи от Крушево. Към църквата е построена четириетажна камбанария.

Личности

Родени в Тушин Атанас Иванов, български революционер Атанас Николов Дангалаков (1872 – 1913), деец на ВМОРО Атанас Танасока, български революционер, деец на ВМОРО Вангел Иванов (1871 - ), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК Георги Иванов Грозев, български революционер, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25 Георги Иванов Костов, български революционер Георги Лимонов, български революционер, деец на ВМОРО Георги Христов Керов, български революционер от ВМОРО Гьошо Кьосев, български революционер, убит при Габрово, Горноджумайско Дельо Петров Тушински, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО в 1915 годинаГоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133. Димитър (Митре) Кръстев Болчуков, български революционер, четник на Аргир Манасиев Димитър Мисата, български революционер Димитър Тушински, български революционер от ВМОРО, мъгленски войвода през 1906 година, вероятно идентичен с Димитър Болчуков, Димитър Мисата или Димитър Керов Димитър Христов Керов, български революционер от ВМОРО Иван Грозев, български революционер, деец на ВМОРО Иван Любомов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик Кольо Гогчев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Бабяни Коста Димитров Стафидов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Градобор Митре Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев Нако (Атанас) Колев Стоев – Шоколада (1916 – 1942), български комунистически деец, секретар на ОК на РМС Стара ЗагораСписък на убити партизани Никола Минов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Тумба Петър Иванов, български революционер, деец на ВМОРО Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година Стоян Георгиев Шумков (Шумов), български революционер, четник на Аргир Манасиев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Толе Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Радня, Тиквеш Христо Иванов Грозев, български революционер, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архв - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25 Христо Траев Тоцев, български революционер, деец на ВМОРО Христо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51

Починали в Тушин Дино Диновски (? – 1902), български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО Димитър Берберовски (1921 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ Димитър Петров Дрънков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 250, л. 6, 7; а.е. 384, л. 20

Бележки

Категория:Села в дем Мъглен