Солун (, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Намира се на 502 km от столицата Атина. Населението на градския комплекс е 802 572 жители, според преброяването от 2021 г.Демография на Гърция - Demographics of Greece , 3. Население. Населението на метрополния регион възлиза на 1 006 112 жители към 2021 г. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие Богородично“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.
Солун се намира на Солунския залив, в северозападния край на Егейско море. На запад е ограничен от делтата на Вардар. Това е вторият по големина икономически, индустриален, търговски и политически център на Гърция и основен транспортен възел за Гърция и Югоизточна Европа, особено през пристанището на Солун. Градът е известен със своите фестивали, събития и оживен културен живот като цяло. Събития като Международният панаир в Солун и Международният филмов фестивал в Солун се провеждат ежегодно. Солун е Европейска младежка столица за 2014 г. Основният университет в града, Солунският университет „Аристотел“, е най-големият в Гърция и на Балканите.
Градът е основан през 315 г. пр. н. е. от Касандър Македонски, който го е нарекъл на името на съпругата си, дъщеря на Филип II Македонски и сестра на Александър Велики. Построен е на 40 км югоизточно от Пела, столицата на Кралство Македония. Важен метрополис от римския период, Солун е вторият по големина и най-богат град на Византийската империя. Той е завладян от османците през 1430 г. и остава важно морско пристанище и мултиетнически метрополис по време на почти петте века турско владичество, с църкви, джамии и синагоги, съществуващи една до друга. От 16-ти до 20-ти век това е единственият град с еврейско мнозинство в Европа. Преминава от Османската империя в Кралство Гърция на 8 ноември 1912 г. В Солун може да се наблюдава византийска архитектура, включително множество палеохристиянски и византийски паметници, обекти на световното наследство и няколко римски, османски и сефарадски еврейски структури.
Етимология на името
Названието на града идва от името на Тесалоника (Тесалонике), съпругата на царя на македоните Касандър и полусестра на Александър III Македонски, което означава „Тесалийска победа“ и ѝ е дадено в чест на победата на баща ѝ Филип II Македонски в Битката на крокусово поле. В тази си форма името е запазено в гръцкия език, а в българския е съкратено на Солун. В турския език преминава в Селяник докато в западноевропейските езици става Салоники, Салоник, Салонико.Проф. Анастас Иширков „Град Солун“ – Произход и развой на града Солун
География Климат Градът е разположен в преходна климатична зона и се наблюдават характеристики както на континентален, така и на средиземноморски климат. Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е влажен субтропичен, граничещ с полупустинен, със средно годишно количество на валежите от около 450 мм.
Зимата е относително суха. Снеговалежи се наблюдават рядко, като снежната покривка не се задържа повече от няколко дни. През зимата, температурата може да падне до −10 °C. Най-ниската измерена температура в Солун е −14 °C. Най-студеният месец в годината е януари, със средна температура от около 6 °C. Мъглите се срещат често (около 193 дни годишно). През зимата е ветровито, като средната скорост на вятъра през декември и януари е около 26 км/ч.
Лятото е горещо, като температурата обикновено е над 30 °C, но рядко надвишава 40 °C. Средният брой на дните с температура над 32 °C в годината е 32. Най-високата измерена температура е 42 °C. През лятото рядко се наблюдават валежи. Най-горещият месец е юли, със средна температура от 26 °C.
История Античност Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).
Градът е столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел проповядва в местната синагога, която била главна за евреите от района, и поставя началото на християнското братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.
Средновековие Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.
В 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. В 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е напът да превземе града, но внезапна смърт го покосява и обсадата е свалена. В 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство (Солунска империя). В 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и в 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. Османските войски под ръководството на Хайредин паша превземат Солун през април 1387 г. след дълга обсада, започнала в 1383 година.Гавраилов, Георги. Тревожни столетия: хроника на един съдбоносен двубой, Държавно военно издателство, 1972, стр. 37. Малко след това турците връщат града на Византия. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Мануил II Палеолог го предава на Венеция в 1423 година. Градът остава във венециански ръце до 29 март 1430 г., когато е превзет от султан Мурад II след продължила осем години блокада по суша.
Османско владичество Демографски анализи Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Солун живеят 15 000 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Солун е посочено като град с 15 000 домакинства и 5716 жители мюсюлмани, 3390 българи и 2352 гърци. Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.Петров – Македонски, Благой, Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 15. През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове).
Таблицата по-долу показва етническата статистика на Солун в края на XIX и началото на XX век.
ГодинаОбщо населениеЕвреиТурциГърциБългариРомиДруги1890118 000100%55 00047%26 00022%16 00014%10 0008%2 5002%8 5007%1910135 000100%80 00059%20 00015%30 00022%1 0000.7%——4 0003%Около 1913157 889100%61 43939%45 88929%39 95625%6 2634%2 7212%1 6211%
Статистическите анализи от този период са силно повлияни от това, кой ги съставя. Съвременните изследователи считат изследването на Атанасиос Халкиопулос „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“ (1910), за силно повлияно от гръцките политици по това време. След прогонването на евреите от Испания в Солун се установява голяма общност на сефарадски евреи. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. Към 1519 година те съставляват 56% от населението на града, а през 1613 година достигат 68%.Gilles Veinstein, Salonique 1850 – 1918, la „ville des Juifs“ et le réveil des Balkans, pp. 42 – 45 В средата на XVI век евреите в Солун са около 20 хиляди,www.greece-is.com а в първите десетилетия на XVIII век – между 25 и 30 хиляди.www.jewishvirtuallibrary.org Евреите утвърждават Солун като град със значително текстилно производство.Тодоров, Николай, Дамянов, Симеон и Давид Коен. Проучвания за историята на еврейското население в българските земи XV-XX век, София, 1980, с. 18, 25, 27 До началото на XIX век Солун осигурява вълненото сукно за дрехите на еничарите.Карпантие, Жан, Льобрен, Франсоа и др. История на Средиземноморието. София, Рива, 2001, с. 313. През 1512 година в Солун е основана първата печатница на Балканите. Тя е еврейска и в нея се печатат предимно религиозни трактати на иврит. През 1727 година е създадена и турска печатница, която просъществува за кратко.Ханиоглу, М. Шюкрю. Ататюрк – История на идеи, София, 2024, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, с. 22.
През XVIII век в града се настаняват т.нар. ливорнски евреи, които пристигат от Великото херцогство Тоскана.Карпантие, Жан, Льобрен, Франсоа и др. История на Средиземноморието. София, Рива, 2001, с. 313 – 314. Тези евреи са определяни като „предмостие на Запада на османска земя“. През XVIII, XIX и в началото на XX век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи.
През XVIII век край Солун функционира една от големите фабрики за производство на барут в Османската империя, Солунската барутхана.
Българите в Солун
Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В 1869 година в града е основано българско читалище „Кирил и Методий“. В Солун действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (1881 – 1913) се смята за гордостта на българското образование в Османската империя. За времето на съществуването си гимназията подготвя 27 випуска ученици. Помещавала се е в собствено здание (днес на това място се намира основно училище), като през март 2014 г. там е открита паметна плоча, която напомня за Гимназията, често определяна от българите от Македония като „Солунския светилник“.www.solunbg.org
В края на XIX – началото на XX век Солунската българска църковна община има четири църкви, пет начални училища, поддържа две гробища. Със средства от дарения и от българската държава са закупени сградите на Българското консулство, на Мъжката и Девическата българска гимназия, на Образцовото начално училише и други.
Солун в българската култура Яворов пише стихотворението „Заточеници“ през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Бодрум кале (Мала Азия) след Солунската афера - предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.
След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.