Саку̀лево или Сакулово (произношение в местния говор Саку̀льо, , Марина, до 1928 година Σακούλεβο, Сакулево, катаревуса Σακούλεβον, Сакулевон) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено край десния бряг на река Сакулева, на 13,7 км североизточно от демовия център Лерин (Флорина), на 9,4 км източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле, близо до границата със Северна Македония.www.google.bg/maps (посетен на 26.10.2014 г.)
История В Османската империя
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Сакулова с 28 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Секулево като българско село.
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Сакуленио (Sakuljenio) като смесено българо-албанско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители българи.
В началото на XX век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сакулево има 380 жители българи-християни и 80 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сакулево е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 42 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сакуловон (Σακκούλοβον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 248 схизматици.
Според сръбския географ Боривое Милоевич, преди премахването на османската власт през 1912 година селото се състои от 52 домакинства, от които 37 къщи на славяни-християни и 15 къщи на турци. При избухването на Балканската война и съюзническите успехи, турците от Сакулево бягат в Лерин.Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 21, 103.
В Гърция
През 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Сакулево попада в Гърция.
По време на Първата световна война в селото е разположена френска полева болница.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 44, 45
При теренната си работа в Южна Македония през 1917 – 1918 г. Боривое Милоевич посещава селото. Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сакулево има 37 къщи славяни християни и 13 къщи турци. Проучвайки местните родове, ги разделя на староселци и преселници.
Староселци: Доневци – 4 къщи и Трайче Богое – 1 къща, Линга – 1 къща, Бешлийовци – 2 къщи, Бишкаровци – 3 къщи. Преселници: Джулуковци – 2 къщи (дошли от Сович ок.1837 г.), Коте Азуро – 1 къща (дошъл от Сович ок. 1852 г.), Пуфтевци – 6 къщи (дошли от Сливица ок. 1857 г.), Тайевци – 2 къщи (дошли от Рамалия ок. 1862 г.), Ристо Неделко – 1 къща (дошъл от Паралово ок. 1867 г.), Параловци – 2 къщи (дошли от Паралово ок. 1882 г.), Кара Йоан – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Стойче Ярик – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), Трайко Сербез – 1 къща (дошъл от Попължани ок. 1892 г.), Васил Марко – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1897 г.), Неделко Рамалиец – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1902 г.), Кривашия – 4 къщи (дошли от Асаново ок. 1903 г.), Сърбин – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1904 г.), Ричко – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1904 г.), Найдо Цуце – 1 къща (дошъл от Долно Каленик ок. 1914 г.)
Също така Милоевич установява и наличието на няколко задруги, наричани от местните „друства". Това са къщите на Кара Йоан, Неделко Рамалиец, Сърбиновци и една къща на Джулуковци. Отбелязва че къщите в селото са изградени от кирпич.
В 1928 година селото е прекръстено на Марина. Новото име на селото „Марина“ произлиза от местната местност „Марена чешма“.
През март 1946 година съдът в Лерин съди 40 души от Сакулево за участие в българската паравоенна организация Охрана.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Преброявания 1928 – 329 души 1951 – 370 души 1961 – 373 души 1971 – 265 души 1981 – 230 души 1991 – 266 души 2001 – 200 души 2011 – 120 души
Личности Родени в Сакулево Ване Ядров, български революционер Васил Дафовски, български революционер Георги Стоянов Ричков, български революционер Дельо Атанасов Бешлиев Илия Страхила, български революционер от ВМОРО Ило Марчев, деец на ВМОРО, войвода на селска чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Алексо Джорлев, действащ в Каймакчалан Лазар Николов, български революционер Лазо Дафов Неделков, български революционер Ламбо Г. Дафовски, комунист Леонида Д. Бешлиевски, комунист Менка Кривошиевска, комунист Михали Д. Дафовски, комунист Никола Параловски (? – 1909), деец на ВМОРО, влиза в организацията в 1901 година, заклет от Марко Лерински и става сакулевски селски войвода Пандо Л. Дафовски, комунист Петре Бешлиев, български революционер Петре Т. Дафовски, комунист Ристо Л. Бешлиевски, комунист Улян Л. Дафовски, комунист Филко Кривошиев, комунист
Починали в Сакулево Георгиос Василиу, (1885 – 1927), гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, починал в Сакулево или в Попължани
Бележки
Категория:Села в дем Лерин