Парашкев (ПараскевЕнциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.) Тодоракев Цветков, наречен Пъшо и Пролетин, е български преподавател по музика и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Параскев Цветков е роден в град Плевен на 20 май 1875 година. До трети клас учи в родния си град, а до пети в София. До 1897 година работи като учител, след което заминава за Прагасп. „Македония“, бр.4, юни 1903 г., стр.5-8., където следва философия. По-късно отива в Дрезден, където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния си град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър и редактор на вестник „Нова струя“.
След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става учител в Битолската гимназия. Влиза във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. Другарува с руския консул в Битоля Александър Ростковски и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На Смилевския конгрес Парашкев Цветков, заедно с Георги Сугарев и Никола Русински, е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевския район.
Четата на Парашкев Цветков, в която са били и Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, заминава за Битолско, за да се приготвят за предстоящото въстание. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село Могила. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) са обградени от турски аскер като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива. Умират още 8 негови четници, включително Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват.
По-късно за отмъщение Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков.
На 3 юни 1903 година, по повод сражението в Могила и смъртта на войводата Параскев Цветков, Людовик Нодо пише в „Журнал“ статията „Всред ужасите“:
Спомен
„Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски" е песен за Парашкев Цветков.Ангелов, Димитър. Българското самосъзнание в песенния фолклор от Македония, Славянското дружество в България, София, 1997 През 1942 година в Битоля се организира помен за Парашкев Цветков, на която присъства брат му д-р Александър Цветков. Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски на 16 страници, която също разказва за подвига на Парашкев. Цветков През 1943 година годишнината от смъртта му е отбелязана отново. В 1944 година излиза възпоменателният лист „Параскев Цветков“.
На негово име са кръстени Читалище „Параскев Цветков – 2003“ и Македонското културно-просветно дружество в Плевен. Те, заедно с община Плевен, организират ежегодно поднасяне на цветя и венци на паметника на героя в Плевен и тържествен концерт на хора за македонските песни в града. Професор Владислав Алексиев, ученик на Парашкев Цветков, си спомня за него:
Източници Параскев, Цветков, Пирин, (1923), 1/10,1
Външни препратки
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери Категория:Родени в Плевен Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия Категория:Български просветни дейци