Германска империя (), от 1943 г. Великогерманска империя () е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г. През този период страната е наричана в историографията също Националсоциалистическа Германия, Нацистка Германия или Трети райх (, букв. „владение“; „държава“). За Първи се счита Свещената Римска империя, а за Втори – Германската империя и Ваймарската република). Държавата е управлявана от Адолф Хитлер според принципите на националсоциализма. Този период се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект на обществото, с което се търси расова, обществена и културна чистота, базирани на теорията за арийската раса. Националсоциалистическата идеология налага милитаризма, антикомунизма, антипарламентаризма, антисемитизма и технокрацията като водещи ценности в обществото.
Държавната машина под контрола на Националсоциалистическата партия преследвала онези, които били смятани по идеологически причини за непълноценни. Това били най-вече малцинства като евреите, циганите и хомосексуалистите, както и политическите опоненти. Това преследване достигнало своя връх през последните години от управлението на Райха, след изоставянето на Мадагаскарския план, когато около 6 милиона евреи са избити организирано. Геноцидът над евреите, известен под името Холокост или Шоах, е наричан от официалните власти по това време с термина на немски „Endlösung“ – „Окончателно решение на еврейския въпрос“.
История
Изкачване на власт
Крахът на Уолстрийт през 1929 поставя началото на Голямата депресия. Ефектът от тази световна икономическа криза достига пределите на Ваймарската република, където икономическото състояние се влошава бързо. През юли 1931 Darmstätter und Nationalbank – една от най-големите германски банки – фалира, а през първите месеци на 1932 броят на безработните надвишава 6 млн. души.
В допълнение към западащата икономика идват и политическите проблеми, изразени в невъзможността на партиите в Райхстага да образуват правителствено мнозинство. През март 1930 президентът Хинденбург назначава Хайнрих Брюнинг за канцлер. За да успее да изпълни своите сурови мерки за намаляване на мнозинството на социалдемократите, комунистите и членовете на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП), Брюнинг издава спешни укази и дори разпуска парламента. През март и април 1932 Хинденбург е преизбран за президент.
От множеството малки партии НСГРП е най-голямата в народните избори през 1932 г. Пруското правителство е изгонено с преврат през 1932. На 31 юли същата година НСГРП получава 37,3% от гласовете. На изборите на 6 ноември тя получава по-малък, но все пак най-големият дял гласове – 33,1%, което я прави най-голямата партия в Райхстага. Германската комунистическа партия (ГКП) е на трето място с 15%. Заедно антидемократичните леви и десни партии успяват да създадат мнозинство в парламента. НСГРП дължи успеха си до известна степен на това, че тя е много популярна сред младите гласоподаватели, които не успяват да преминат професионално обучение и които имат слаба надежда за бъдеща работа, сред средната класа на обществото, която губи имущество по време на голямата инфлация през 1923, сред селското население и сред големия брой безработни]]
На 30 януари 1933, под натиск от страна на канцлера Франц фон Папен и други консерватори, президентът Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер.
Националсоциалистическата консервативна революция
За да подсигури мнозинството на НСГРП в Райхстага, Хитлер свиква нови избори. Вечерта на 27 февруари 1933 в сградата на Райхстага пламва пожар. Хитлер обвинява комунистите (сред които и Георги Димитров, виж Лайпцигски процес) и убеждава президента Хинденбург да подпише Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата (). Тази заповед, която остава в сила до 1945, отменя важни политически и човешки права във Ваймарската конституция. Комунистическите сдружения са забранени, но по онова време не и самата комунистическа партия.
11 000 комунисти и социалисти са арестувани и отведени в концентрационни лагери, където остават в ръцете на Гестапо, новообразуваната тайна полицейска сила (9000 от затворниците са осъдени, а голям брой са екзекутирани). Комунистическите народни представители са отведени в арест (въпреки своите конституционни привилегии).
Въпреки терора и безпрецедентната пропаганда, последните свободни национални избори на 5 март 1933 печелят 43,9% на НСГРП, което не удовлетворява Хитлер, тъй като не му донасят мнозинство в Райхстага. Заедно с Германска народна партия той успява да образува мнозинство в парламента. В съюз с Католическата централна партия на Германия, Хитлер успява да убеди необходимите две трети от Парламента, за да се приемат „Упълномощителния закон“, който дава на неговото правителство пълна законодателна власт. Единствено социалдемократите гласуват против този закон. Той дава основа за диктатура, разпускането на Федералните провинции на Германия, като всички търговски съюзи и политически партии, освен Националсоциалистическата партия, са забранени. Поставя се началото на нов централизиран тоталитарен режим, който вече не се подчинява на демократичната Ваймарска конституция. Германия напуска Обществото на народите, предшественик на ООН. Коалиционният парламент е измамен на съдбоносния 23 март 1933, като липсата на някои от депутатите, които всъщност са убити или арестувани, се обяснява с доброволно отсъствие и следователно техните права за гласуване в Парламента са премахнати. Впоследствие през юли Централната католическа партия се разпуска доброволно, като подписва с Германия Райхсконкордат. С тези политически маневри Хитлер постига придвижването на тези гласоподаватели в неговата партия и дългоочакваното приемане на неговия режим. Комунистическата партия е забранена през април 1933.
На 23 март 1933 г. е отворен първият концентрационен лагер в Дахау край Мюнхен. На 10 май пред всеки германски университет се организират огромни аутодафета. Унищожени са трудовете на авторите евреи като Карл Маркс и Зигмунд Фройд. След тях под ударите на новата власт идват пацифистите и републиканците като Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Ернст Толер, Лион Фойхтвангер и Ерих Мария Ремарк.
Въпреки това много лидери на Щурмовия отряд (Sturmabteilung) остават разочаровани. Главнокомандващият на SA Ернст Рьом прави опити да внедри SA във Вермахта под негово управление. Хитлер усеща заплаха за себе си в тези действия. През нощта на 30 юни 1934 той издава заповед на SS да заловят Рьом и неговите лейтенанти, и да ги екзекутират без съд (случка, позната като Нощта на дългите ножове).
SS се превръща в независима организация под командването на райхсфюрера на СС (Reichsführer SS) Хайнрих Химлер. Впоследствие той оглавява „Гестапо“ и дейността на концентрационните лагери, а след това и на обикновената полиция. Хитлер образува Вафен-СС като отделна войска.
Режимът на фюрера е жестоко настроен срещу евреите. През септември 1935 Райхстагът гласува т.нар. Нюрнбергски закони срещу еврейските граждани. Евреите губят своето германско гражданство и им се забранява да сключват брак с нееврейски германци. Около 500 000 отделни личности са засегнати от новите закони.
Хитлер връща съществуването на германските въздушни сили и военна повинност. Новото въоръжаване представлява престъпване на Версайския мирен договор, но нито Обединеното кралство, Франция или Италия, правят нещо друго, освен словесен протест.
През 1936 германски войски навлизат в демилитаризираната област Райнланд. Така договорите от Локарно задължават Великобритания да подпомогне Франция, но въпреки протестите на френското правителство, Обединеното кралство решава да не реагира. Успешният удар засилва властта и позицията на Хитлер в Германия. Неговата репутация продължава да расте и през Летните олимпийски игри през 1936, които се състоят едновременно в Берлин и в Гармиш-Партенкирхен, и които се оказват още един голям успех за пропагандата на режима.
Подготовка за война
След създаването на оста Рим-Берлин заедно с Бенито Мусолини и подписването на Антикоминтерния пакт с Япония, към който Италия се присъединява след една година през 1937, Хитлер поема офанзивна външна политика. На 12 март 1938 германски сили навлизат в Австрия, където през 1934 националсоциалистически държавен преврат се оказва неуспешен. Когато фюрерът влиза във Виена, той е посрещнат със силни овации. След четири седмици 99% от населението гласува за сливането на своята страна с Германската империя. С това Хитлер успява да постигне старата идея за всеобхващаща Германска империя, включваща и Австрия – решението за „Голямата Германия“, от което Бисмарк се отказва през 1871, когато се обединяват немскоговорещите земи под лидерството на Прусия. Въпреки че анексът е пряко погазване на Сен-Жерменския договор, който забранява сливането на Австрия с Германия, Западните сили отново се ограничават единствено до протест.
На 18 юли 1937 г., в Мюнхен е построен единственият музей от нацисткия период в Германия.
След Австрия, Хитлер обръща очи към Чехословакия, където 3,5-милионното малцинство от судетски немци настоява за равни права и самоуправление. В Мюнхенското споразумение през септември 1938 Хитлер, италианският лидер Мусолини, британският министър-председател Невил Чембърлейн и френският министър-председател Едуар Даладие се съгласяват за отстъпване на териториите от Чехословакия, населени със судетски немци, на Германския райх. С това Хитлер обявява, че всички териториални искания на Райха са изпълнени. Въпреки това след по-малко от шест месеца през март 1939 Хитлер използва изострените отношения между словаци и чехи като претекст за завземане на останалата част от Чехословакия, като Протекторат Бохемия и Моравия. В същия месец той подсигурява връщането на територията Мемел от Литва на Германия. На британския министър-председател му се налага да обяви, че неговата политика на отстъпки към Хитлер се е провалила.
За шест години националсоциалистическият режим подготвя Германия за Втората световна война. Националсоциалистическото управление се опитва да премахне или подчини еврейското си население и по-късно във вече окупираните страни чрез насилствено депортиране и геноцид, познат като „Холокост“. Подобно отношение се налага и срещу други етнически групи и нации, смятани за „получовешки“ като поляците, циганите или руснаците. Тези групи са смятани за заплаха за чистото арийско лице на Германия. Има също много групи като тези, родили се с умствена недостатъчност или тези, физически недъгави по рождение, на които също се е гледало като заплаха за „чистотата на расата“.
Втора световна война След като премества германската граница в пределите на Чехословакия (октомври 1938) и завзема останалата част от Чехия като протекторат (март 1939), Германският райх и Съветският съюз атакуват Полша на 1 септември 1939, като част от операцията на Вермахта под кодовото име Фал Вайс (Fall Weiss). Инвазията в Полша дава начало на Втората световна война.
До 1941 Германия се радва на победи, но през декември 1941 инвазията срещу Съветският съюз достига до Сталинград, Ленинград и подстъпите към Москва и там ходът на кампанията се обръща. Съединените щати влизат във войната срещу Германия. Заради инвазията (Операция Барбароса) Съветският съюз се присъединява към Съюзниците. След съдбоносната битка за Сталинград Германия започва да губи войната. До втората половина на 1944 г. САЩ и Великобритания настъпват срещу Германия на запад, докато СССР атакуват от изток. През май 1945 Берлин е превзет от съветската и полската войска. Адолф Хитлер се самоубива, когато съюзническите войски доближават Райхсканцеларията.