Бистренци () е село в Северна Македония, в община Демир Капия.
География Селото е разположено на север от град Демир Капия на левия бряг на река Вардар.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища селото е записано като Бистринче в каза Тиквеш, с 33 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски). В 1665 и 1688 година е отбелязано като Бищрин, със 7 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 356, 422 (дефтери от 1 октомври 1665 г. и 30 април 1688 г., превод Аспарух Велков).
В XIX век Бистренци е смесено село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бистренци е има 80 жители българи християни, 570 българи мохамедани и 22 цигани.
Всички християнски жители на Бистренци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 80 българи екзархисти.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бистренци е център на община в Неготинска околия на Щипски окръг и има 338 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 103.
След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Бистренци се заселват словенски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото. В 1935 година новозаселените словенци изграждат католическата църква „Свети Йосиф“.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бистренци (Bistrenci) като българо-мохамеданско (помашко) село.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Асен Панев Арсов от Неготино е български кмет на Бистренци от 17 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.
В 1967 година започва изграждането на църквата „Света Петка“, която е завършена и осветена в 1971 година.
Според преброяването от 2002 година Бистренци има 364 жители.
Националност Всичко македонци 315 албанци 3 турци 39 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 25
Личности Починали в Бистренци Атанас Русев Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1 Велико Тодоров Милчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 2 Димитър Радев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 3 Никола Христов Чолаков, български войник от с. Върбовка, редник, загинал 23 ноември 1915ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л.9
Бележки
Категория:Села в община Демир Капия