Арабска република Египет (, джумхурийят миср ал арабийя) Конституция на Арабска Република Египет (2014 г.) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил. Голяма част от страната се заема от пустинята Сахара. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със Средиземно море, на запад с Либия, а на изток с Червено море, известно с кораловите си рифове.
Египет е една от най-гъстонаселените страни в Африка и Близкия изток, и 14-ата най-гъстонаселена в света към 2019 г.
Египет има най-дългата история, от която и да е било модерна държава. Тя е страна на древна цивилизация, датираща от над 5000 години. Историята на Египет впечатлява със своите богове, владетели, храмове и гробници, които оставят своя отпечатък върху цялата човешка цивилизация. Останки от Древен Египет, превзети от пясъците на пустинята и времето, са предмет на археологически разкопки. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинксът, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел.
Имена Името на български Египет произлиза от древногръцкото Aígyptos (Αἴγυπτος), вероятно навлязло от френски Égypte, среднофренски Egypte и латински Aegyptus. Отразено е в ранногръцките (Линеар Б) плочки като a-ku-pi-ti-yo. Прилагателното aigýpti-, aigýptios е заето от коптски като gyptios, а от там в арабски като qubṭī, обратно формирано в قبة qubṭ, откъдето в български копт. Гръцките форми са заети от късноегипетски (Amarna) Hikuptah „Мемфис“, изопачаване на по-ранното египетско име Hwt-ka-Ptah, означаващо „дом на ka (душа) на Птах“, името на храма на бог Птах в Мемфис. Страбон приписва думата на народна етимология, при която Aígyptos (Αἴγυπτος) еволюира като сложна дума от Aigaiou huptiōs (Aἰγαίου ὑπτίως), означаваща „под Егея“.
Народите на Арабския полуостров и Близкия Изток използват друго название – „Миср“ (; , населено място, град). Възможно е етимологията му да е свързана с населеността на Египет и големия брой близко разположени градове. На съвременен египетски арабски език то звучи като „Маср“ ().
В Древен Египет неговите жители наричали страната си Та-Кемет (, черна земя), по цвета на плодородната почва в долината на Нил, противоположно на червената земя () на пустинята. В съвременния коптски език това се е съхранило и се произнася като „Кеме“ ().Н. С. Петровский, В. В. Матвеев „Египет – сын тысячелетий“. Детгиз. Ленинград. 1959. С.7
География
Разположение и релеф Египет е разположен предимно между 22° и 32° северна ширина и 25° и 35° източна дължина. С площ от 1 001 450 km² тя е на 31-во място по територия в света. Поради извънредно безводния климат населените места са съсредоточени по протежение на тясната долина на Нил и в делтата ѝ, като на практика около 99% от населението използва около 5,5% от общата площ на страната. По други данни 98% от египтяните живеят на 3% от територията.
Страната се разделя грубо на 4 области, Горен Египет, Среден Египет, Долен Египет и Нубия. Тя граничи с Либия на запад, Судан на юг и с Ивицата Газа и Израел на изток. Египет играе важна роля в геополитиката поради стратегическото си положение: той е разположен на два континента, включва Суецкия провлак между Африка и Азия и съдържа важен плавателен път (Суецкия канал), който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море.
Освен долината на Нил, повечето от релефа в Египет е пустинен, с редки оазиси. Ветровете създават обширни пясъчни дюни, достигащи на височина повече от 30 m. Египет включва в територията си част от пустинята Сахара и част от Либийската пустиня. В Древен Египет тези пустини са защитавали царството на фараоните от запад и са били наричани „Червената земя“.
Населени места По-големи населени места са съвременната египетска столица Кайро, вторият по големина град Александрия, градовете Асуан, Асют, Махала ел-Кубра, Гиза, Хургада; Луксор; Ком-Омбо; Порт Сафага; Порт Саид; Шарм ел Шейх; Суец, Заказик и Миня. Оазисите включват Бахария, Дахла, Фарафра, Харга Мура и Сиуа. Протекторатите включват Национален парк Рас Мохамед, Зараник и Сиуа. На 13 март 2015 г. са обявени планове за нова столица на Египет на изток от Кайро.
Климат
Голяма част от валежите в Египет падат през зимните месеци.Soliman, KH. Rainfall over Egypt. Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society, vol. 80, issue 343, p. 104. Южно от Кайро, средногодишното количество на валежите е между 2 и 5 mm, и то през интервал от много години. На много тясна ивица на северното крайбрежие валежите може да достигнат 410 mm основно между октомври и март. Сняг пада на Синайската планина и част от северните крайбрежни градове като Дамиета, Балтим и Сиди-Барани, и по-рядко в Александрия. На 13 декември 2013 г. за първи път от много десетилетия в Кайро пада малко количество сняг. Слана също се образува понякога в центъра на Синай и среден Египет. Египет е най-сухата и най-слънчевата страна в света, и по-голямата част от повърхността ѝ е заета от пустиня.
Египет е с необичайно горещ, слънчев и сух климат. През лятото средната температура е висока в северната част на страната, но много висока в останалата част. На брега на Средиземно море непрекъснато духат прохлаждащи средиземноморски ветрове, които помагат температурите да са по-търпими, особено в разгара на лятото. Хамсин е горещ, сух вятър, който произлиза от безкрайните пустини на юг и духа през пролетта или началото на лятото. Той носи нажежен пясък и прах, и обикновено вдига дневните температури над 40 °C, а понякога и над 50 °C във вътрешността, при това относителната влажност на въздуха може да падне до 5% или дори по-малко. Именно когато духа хамсин, се наблюдават абсолютните максимуми на температурата на въздуха в Египет. Времето винаги е слънчево и ясно, особено в градове като Асуан, Луксор и Асют. Това е един от най-малко облачните и дъждовни райони на Земята.
Преди построяването на язовира Асуан, Нил ежегодно наводнява големи райони (разговорно разливът се нарича дар на Нил) и обогатява почвите. Това дава в продължение на много години възможност за възпроизводими реколти.
Евентуалното покачване на морското равнище поради глобалното затопляне може да застраши гъсто населената крайбрежната ивица в Египет и да има сериозни последици за икономиката на страната, селското стопанство и промишлеността. В съчетание с влошаване на демографската ситуация, значително повишаване на морското равнище може да превърне милиони египтяни в екологични бежанци до края на 21 век, според някои експерти по климата.
Административно деление
През 1960 е приет Закон за местната администрация, според който са предвидени три нива на административно управление: области (губернаторства), наречени мухафази (muhafazat, ед. число – muhafazah), отделни окръзи (марказес ед.число – markaz) и селища qariyyah. На всяко административно ниво има два съвета: изборен и назначен (изпълнителен орган), като те са под контрола на централното правителство.
Страната е разделена на 27 губернаторства. Пет големи града – Кайро, Александрия, Порт Саид, Суец и Луксор – имат статут на губернаторства. Губернаторът се назначава и освобождава от президента на Египет. Той има най-голямата изпълнителна власт в рамките на губернаторството, отговаря за осъществяването на политиките и ръководи държавните служители, но няма власт над съдиите.
История
Древен Египет
Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. Развитието на земеделието се обуславя от река Нил и създаването на култивирани площи около нея, като така постепенно нараства и гъстотата на населението. През четвъртото хилядолетие пр.н.е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40, половината от тях се намирали в района на Долен Египет (делтата на Нил), а останалите на юг по протежение на долината на реката (Горен Египет). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. С името на Менес започва и дългият списък с имената на египетските фараони, по чиито години на управление се води египетското летоброене. От този период са и най-ранните запазени до наши дни йероглифни надписи, някои от които съдържат имената на съответните фараони. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. При последователното управление на фараоните от III, IV, V и VI династия (Старо царство XXVII – XXII в. пр.н.е.) настъпва икономически, политически и културен подем. Израз на това става строителството през периода на пирамидите – гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога слънце Ра, а фараоните се наричат негови синове.
През 23 – 21 век царството се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет. Средното египетско царство (2040 – 1780 пр.н.е.) обхваща периода от 11 до 12 династия и се характеризира с децентрализация. За покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.
През 18 – 16 век дошлите от Азия хиксоси завземат властта в Долен Египет и правят своя столица град Аварис в източната част на делтата на р. Нил. Да прогони хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Египет.
Новото царство е период на най-голям напредък и разцвет, изразен най-вече в териториално разширение и огромно строителство. При Аменхотеп III Древен Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон) провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица – Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древен Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр.н.е. фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древен Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис. Сред многото грандиозни строежи от периода е и прочутият скален храм при Абу Симбел.
В третия преходен период се редуват времена на възход и упадък, управляват фараоните от 21 до 24 династия. През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис. Той превзема Йерусалим и го разграбва.
Късният период на Древен Египет е свързан с последния разцвет на местни владетели – Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син Нехо II прокарва канал, свързващ Нил с Червено море. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр.н.е. той попада временно под властта на Асирия, а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на Ахеменидите и става персийска сатрапия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.