Иван Атанасов Хаджиниколов (), наричан Хаджията, е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 367.

Биография

Ученически и учителски години Роден е на 24 декември 1861 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското двукласно училище в Кукуш, а след това помага на баща си в търговията. След Освобождението на България е поканен от Петър Шапкарев, някогашен учител в Кукуш (1872 – 1874), а по това време училищен инспектор в Дупнишкия инспекторат, да замине за България и да учителства в някое селище. Иван Хаджиниколов пише:

Петър Шапкарев го изпраща като учител в село Рила, но тъй като не знаел да пее в църква, селяните го отхвърлят. Назначен е в село Костенец, където учителства две учебни години (1879/1880 и 1880/1881) с голям успех. През лятната ваканция изкарва практически педагогически курс в манастира „Св. Петър“ в Татарпазарджишко. След втората година в селото се явява на изпит в Пловдивската гимназия, приет е и завършва IV клас с отличие. По това време Кузман Шапкарев търси учители за солунските училища и Хаджиниколов приема. През декември 1882 година пристига в Солун; по негово желание е назначен във Воден заедно с Пантелей Баджов и учителства там една година. След това става учител в родния си Кукуш (1883/1884 и 1884/1885), а после в Лерин (1885/1886 учебна година). Там се запознава с Антон Търпенов от Лерин и използва неговите записки от свищовското търговско училище, за да се подготви за кандидатстване там. Издържа изпита за първи курс и е приет във втори. После заминава да продължи образованието си в Търговската гимназия във Виена а след това – в Линц, Австро-Унгария, където завършва своето висше търговско образование (1888). От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По отношение на учебното дело той не одобрява централистичната политика на Екзархията и я обсъжда с колеги; най-големият му противник по този въпрос, Васил Кънчов, ставайки директор, повлиява за преместването му в Сярското педагогическо училище. Иван Хаджиниколов си подава оставката и се отдава на книжарство и революционна дейност.

Революционна и книжарска дейност

През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.

На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и в Солун, в печатницата на Ираклидис – гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните и празничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 451. ISBN 954-642-210-Х Царевна Миладинова пише: „Настанена в най-хубавата част на града, в тъй наречения Френски квартал, книжарницата на Хаджиниколов служеше, както ни са разказвали отсетне самите участници, за място на връзка с революционните гнезда в провинцията. Всички провинциални търговци, учители, ученици, които идваха да купуват книги от тази книжарница, пренасяха и идеите на революцията от Солун във вътрешността. Заедно с това учениците, даже и ученичките от гимназиите, особено след гръцко-турската война, бяха изцяло спечелени от тази школа за бунта“.

През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.

През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.

По време на неговото затворничеството книжарницата му в Солун се ръководи от брат му Никола Хаджиниколов. След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София – Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека. В София на 9 октомври 1905 година се жени за деятелката на ВМОРО Василка (Царева) Сотирова Деребанова (родена в 1880 година в Струга).

През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина. На 15 май 1913 година от името на Солунското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.

Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.Парижков, Петър. Революционерът-книжар Иван Хаджиниколов. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.255-259

Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:

Родословие

Външни препратки

Иван Хаджиниколов, Спомени – македонска езикова норма Младежки революционни копнежи. Изъ запискитѣ на Ив. х. Николовъ "Правописа ни (ръкопис)", София, ок. 1930 година "Начало на революционната организация в Македония", публикувано в "Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година "Нова българска книжарница в Солун", публикувано във в-к "Новини", год. IV, бр. 5, Цариград, 5 октомври 1893 година "Основаването на ВМРО (Из записките на Иван х. Николов)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VIII, книга 1 (71), София, януари 1936 година "Дейността ми до 1893 година (Из записките на Ив. х. Николов)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VII, книга 9-10 (69-70), София, септември-октомври 1935 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български книжари Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Кукуш Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български самоубийци Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Иван