Петър Попарсов (), с псевдоним Вардарски, е български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и виден български общественик.We, the people: politics of national peculiarity in Southeastern Europe, Автор Diana Mishkova, Издател Central European University Press, 2009, ISBN 963-9776-28-9, стр. 116.The Macedonian question: Britain and the southern Balkans: 1939 – 1949, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008, ISBN 0-19-923768-9, стр. 18.Preparation for a revolution: the Young Turks, 1902 – 1908, Автор M. Şükrü Hanioğlu, Издател Oxford University Press US, 2001, ISBN 0-19-513463-X, стр. 246 – 247.

Биография Ранни години

Петър Попарсов е роден на 14 август 1868 година в село Богомила, тогава в Османската империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Белград, а в 1892 година завършва Висшето училище в София. В 1891 година Дамян Груев и Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Този кръг в София създава тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството, според Попарсов, била:

По-късно Петър Попарсов участва и в учредяването на Младата македонска книжовна дружина заедно с Евтим Спространов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев. За кратко време по-късно в дружеството участват и Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. На следващата година той се прибира в Македония, където става екзархийски учител. Преподава в Скопие, Солун, Велес, Прилеп, Щип и други места.

Във ВМОРО

На 23 октомври 1893 година заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Автор е на първия устав на организацията, който изработва по образец на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обаче не е запазен. Под псевдонима Вардарски издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, в която критикува режима на Стефан Стамболов и Българската екзархия. В брошурата си Попарсов уточнява, че:

Попарсов е български учител в класното училище в Скопие (1.IХ.1892 – 31.VIII.1893), в гимназията в Солун (1.IХ.1893 – 31.VIII.1894), бил е екзархийски чиновник във Велес (1.I.1895 – 31.VIII.1895) и отново учител в прогимназията в Прилеп (1.IХ.1895 – 31.VIII.1896) и в прогимназията в Щип (1.IХ.1896 – 18.ХII.1897). В Прилеп в 1895/1896 година е председател на революционния комитет. В 1897 година след разкритията на Винишката афера Попарсов, по това време главен учител на българските училища в Щип,Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, София 1982, с. 100. е арестуван и осъден на доживотен затвор, и е заточен в крепостта Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран в 1902 година, той продължава да се занимава с революционна дейност. По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Попарсов е арестуван във Велес и закаран в Скопие.

Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Попарсов заедно с Думбалаков и Христо Коцев е арестуван в Солун и откаран в Куршумли хан в Скопие.

В 1905 година участва на Рилския конгрес, на който е избран за задграничен представител в София. След разцеплението на ВМОРО в 1907 година е активист на левицата, като на тайно заседание в Рилския манастир подкрепя решението Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат елиминирани физически. След Младотурската революция в 1908 година до Междусъюзническата война е в Македония.

Обществена дейност В 1910 година подкрепя Теодосий Скопски при опита му отново да се кандидатира за Скопски митрополит, но това не се получава въпреки демонстрираните от последния проекзархийски позиции. Преподава български език в Българското педагогическо училище в Скопие и изпълнява и директорската длъжност. Взема дейно участие в подготовката и провеждането на изборите за Отомански парламент с листата на Народната федеративна партия (българска секция), но не получава необходимото число гласове за депутат.

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Вардарска и Егейска Македония през декември 1912 година Попарсов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж, за да се борят за запазване на целостта на Македония.Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76. Опитът им се оказва неуспешен.

След Балканските войни Попарсов се премества в България. Негова съпруга е учителката от Солунската българска девическа гимназия Хрисанта Настева от Битоля. Заселват се в Костенец, където учителстват от 1914 година. Участва в дейността на т.нар. Временно представителство на бившата ВМОРО.

По този повод в 1919 година пише:

Относно ролята на Русия и ролята ѝ в Македония след Балканските войни Попарсов твърди:

След Първата световна война и подписването на Ньойския договор, с който разделянето на Македония се потвърждава от държавите победителки, дейността на Временното представителство замира. Попарсов остава в Костенец до 1929 година. Там той е не само учител, но и директор на Костенецката прогимназия до самото си пенсиониране. В 1930 година се преселва в София, където живее до края на живота си със своята съпруга.

Умира на 1 януари 1941 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 337 – 338.

Неговият брат Андрей Попарсов е кмет на Богомила в периода 1915 – 1918 година, но е убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 година от сръбските власти. На името на Петър Попарсов е именувана улица в Щип по време на второто българско управление във Вардарска Македония през 1941 – 1944 година.

Родният дом на Попарсов в Богомила - Попарсовата къща е превърната в 1986 година в къща музей.

Литература „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, София, 1894 година – цялата книга "На Мокров; расказ из живота на македонците", публикувано в сп. „Лоза“, брой 3, София, 1892 година – разказ за село Богомила от Петър Попарсов „Произход на революционното движение в Македония“, публикувано във в-к „Бюлетин №8 на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация“, София, 19 юли 1919 г. Петров, Тодор, Цочо Билярски. „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно издателство, София 2002 година "Помен за Петър п. Арсов", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XV, книга 2 (142), София, февруари 1943 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Членове на Младата македонска книжовна дружина Категория:Хора от община Чашка Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Починали в София Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Директори на Прилепското българско мъжко класно училище Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Учители в Скопското българско педагогическо училище