Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 58-ото и 59-ото правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 482.
Богдан Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България, с важни приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.
Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.
Биография Ранни години Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполковник Димитър Филов от Калофер и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Баща му – Д. Филов, участва в Русенския офицерски бунт, по време на който е тежко ранен и впоследствие умира от раните си. Преждевременната смърт на Д. Филов, оставя съпругата му вдовица с три малки деца – Святополк (р. 1881, убит на 2. октомври 1915), Богдан (1883) и Любомир (1885, починал като дете).
Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902 – 1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904 – 1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.
Изследователска дейност От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 – 1909 г. В 1909 г. завръщайки се в България е назначен за уредник на средновековния и нумизматичния отдел в Народния археологически музей – София.Богдан Филов - Творческа дейност и политическа съдба. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909 – 1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата,„Офицер застила землянка с килими от XVI век“, в. „Стандарт“, 29 ноември 2004 г. води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те години).Полина Спирова, „Гърци имат претенции към български средновековни реликви“, dveri.bg, 20 май 2006 г. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.
Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910 – 1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).
По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлии до Пловдив (1929 – 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 – 1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 – 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 – 1944).
Филов е автор на редица интерпретации, оказали влияние върху българската тракология. През 1916 година той въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. По-късно развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV – III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология.
Участва във всички международни конгреси по византология от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV Византоложки конгрес, проведен в София от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 – действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.
Преподавателска дейност
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне мястото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921 – 1940). Води 9 курса в СУ, като е избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 – 1925 г. и ректор през 1931 – 1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.
Действителен член Германски археологически институт, Берлин (1924) Руски императорски археологически институт, Цариград (1910 – 1915) Австрийски археологически институт, Виена (основател и редовен член) Съюз на българските учени, писатели и художници, София (1918) член на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 20 юли 2026 г.
Дописен член Пруска академия на науките, Берлин (1938)Богдан Филов, Берлин-бранденбургска академия на науките Баварска академия на науките, Мюнхен – дописен член (1929), сенатор (1939) Славянски институт 'Н. Кондаков', Прага (1929) Археологическото дружество на Унгария, Будапеща Научно дружество в Гьотинген (1932) Унгарско научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928) Нумизматично дружество, Виена (член) Постоянен комитет за етруски проучвания, Флоренция Комитет за византийски проучвания, Ню Йорк Испанско дружество за антропология, етнография и праистория, Мадрид (1941)
Председател Българска национална комисия за интелектуално сътрудничество (1923 – 1934) Международен комитет за интелектуално сътрудничество, Женева (1934 – 1940) Българо-гръцко дружество в България (1938)
Почетен член Археологическо дружество на Гърция, Атина
Доктор хонорис кауза Университет, Атина (1937) Университет, Берлин (1939) Кралски университет, Будапеща (1941) Университет на Падуа (1942)
Политическа дейност В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов. Полицейска справка във връзка с назначаването му отбелязва неговата аполитичност дотогава, с изключение на слаби и неафиширани симпатии към Народното социално движение.
От 15 февруари 1940 г. с Указ № 8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден,Божидар Димитров, „Българският Великден край Охридското езеро“, в-к „Стандарт“, 19 април 2004 г. българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април – в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за „Цар Обединител“, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т.нар. спогодба „Д-р Клодиус“ България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление“. Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.
На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на Нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943 – 1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов.www.lostbulgaria.com Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от велико народно събрание, а не от обикновено – т.е. „изборът“ му е нелегитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречие с Търновската конституция. Богдан Филов е регент почти до Деветосептемврийския преврат, като фактически оглавява режима в страната след смъртта на Борис III.
След първите съветски успехи във Втората яшко-кишиневска операция и държавния преврат на крал Михай I, след който Румъния обявява война на Германия, ръководството на режима в България, предприема мерки за по-бързо разграничаване на страната от Германия. При съставянето с тази цел на кабинета на Константин Муравиев от представители на дотогавашната опозиция като условие е поставено оттеглянето на Филов като регент. Той намира различни поводи да отлага тази стъпка, но на 7 септември се оттегля от Регентския съвет, а официално подава оставка на следващия ден.
Екзекуция