Петър Габровски

Петър Димитров Габровски е български политик, министър на вътрешните работи през 1940 – 1943 г. През септември 1943 г. за кратко ръководи правителството, но не е формално избиран за министър-председател на България.

Биография Петър Габровски е роден на 21 юли (9 юли стар стил) 1898 г. в Разград, но израства в Търново, където през 1916 година завършва средното си образование. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир.

След войната Габровски завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923), специализира във Виенския университет (1924) и работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати.

През 1936 година Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината.Енциклопедия „България“, том 2; Издателство на БАН, 1981 г. / стр. 11 По-късно напуска ратническата организация.България – своенравният съюзник на Третия Райх, Съставители: Витка Тошкова, Николай Колев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилиян Нойков, София 1992, с. 143. (Телеграма на държавния секретар на държавния секретар на германското Министерство на външните работи Щеенграхт, 6 септември 1943 г.)

Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 – 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Петър Габровски бяга в Турция и на 12 септември се явява в сградата на Българската екзархия в Истанбул, но турското правителство му дава тридневен срок да напусне страната. На 19 септември е арестуван и под британски натиск е екстрадиран в България, като по време на ареста си е подложен на остри нападки от британски и американски журналисти.

Габровски е сред осъдените на смърт от Народния съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. в София. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.

Бележки

Категория:Министър-председатели на България Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Съюз на ратниците за напредъка на българщината Категория:Жертви на Народния съд Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Убити български политици Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Български масони Категория:Български националисти Категория:Български антикомунисти Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Родени в Разград Категория:Починали в София Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд