Василий Александрович Архипов е съветски военноморски офицер, вицеадмирал.
Биография Роден е в с. Зворково (дн. Орехово-Зуевски район) Московска област. Родителите му са Александър Николаевич Архипов и Мария Николаевна. Жени се за учителката Олга Григориевна.
Образование Завършва Тихоокеанското висше военноморско училище през 1945 г. и участва във военните действия срещу Япония на миночистач от Тихоокеанския флот като курсант-дубльор на командира на БЧ-1 (бойна част 1). След края на Втората световна война е прехвърлен във Военноморското училище в Баку, което завършва през 1947 г.
Военна служба Службата си във Военноморския флот на СССР изкарва на офицерски длъжности на подводници в Черноморския, Северния и Балтийския флот.
Авария с подводница „К-19“ През лятото на 1961 г. участва в поход с подводницата „К-19“ в качеството си на дубльор на командира. На 4 юли възниква авария, при която има риск да избухне ядрен взрив. По време на ликвидацията на аварията на лодката възниква конфликт – няколко офицери застават срещу командира си кап. 2 ранг Николай Затеев заради решението му да потопи лодката и да евакуира екипажа на остров Ян Майен. В сложната ситуация командирът трябва да вземе твърди мерки, за да избегне избухването на бунт на борда на подводницата. Той заповядва на командира на БЧ-2 (бойна част 2) капитан-лейтенант Мухин да изхвърли в морето наличното стрелково оръжие на борда, като остави оръжие само за него, за старпома Енин, капитан 2 ранг Андреев, дубльора на командира Архипов и за себе си. Така Архипов в конфликта застава на страната на командира. Както и другите офицери и екипажа Архипов също е облъчен.
Участие в Карибската криза От декември 1961 г. е началник-щаб на 69-а бригада подводници, разквартирована в Сайда-Губа. От 1 октомври 1962 г. в рамката на операция, започнала в хода на Карибската криза, бригадата се отправя към бреговете на Куба, като на командването не са дадени никакви точни указания относно използването на ядрено оръжие, с което подводниците са били въоръжени. Преди отплаване Архипов повдига въпроса пред заместник-командващия на ВМФ Фокин: „Не е ясно, другарю адмирал, защо взимаме с нас ядрено оръжие. Кога и как ще го използваме?“ Адмирал Фокин така и не дава отговор на този въпрос, а началникът на щаба на Северния флот отговаря, че оръжието може да се използва при нападение срещу подводницата или по специална заповед от Москва.
Капитан 2 ранг Архипов участва в похода на подводница „Б-59“ (Проект 641 „Фокстрот“) с ядрено оръжие на борда като най-старши на борда. На 27 октомври 1961 г. група от 11 есминци на ВМС на САЩ начело със самолетоносача „Рандолф“ ги обкръжава близо до Куба. Освен това подводницата е обстрелвана от самолети, а по данни от съветска страна са използвани и дълбочинни бомби. Знае се, че капитанът на подводницата Валентин Григориевич Савицки е искал да използва ядрено торпедо. Архипов запазва самообладание, взема под внимание сигналите, които си разменят американските кораби, и спира Савицки. В резултат на това подводницата изпраща сигнал със следното съдържание: „Прекратете провокацията!“, в резултат на което самолетите се изтеглят и обстановката малко се нормализира.
В книгата на Александър Мозговой „Кубинска самба с квартет Фокстрот: съветските подводници по време на Кубинската криза 1961 г.“, издадена през 2002 г., участник в тези събития лансира версията, че капитанът на подводницата загубва самообладание, а други 2 офицери, включително Архипов, го успокояват. По други данни против изстрелването на торпедото с ядрена глава е само Архипов.
На конференция в Хавана на 13 октомври 2002 г., посветена на 40-ата годишнина от Кубинската криза Робърт Макнамара (американски министър на отбраната по нейно време) казва, че ядрената война тогава е била много по-вероятна, отколкото се е считало по-късно. Томас Блентън от Университета „Джордж Вашингтон“, гр. Вашингтон заявява, че човек с фамилия Архипов е спасил света.
Служба след Карибската криза След приключването на Карибската криза Архипов продължава своята служба на същата длъжност. През ноември 1964 г. е назначен за командир на 69-а бригада подводници. След това командва 37-а дивизия подводници.
През декември 1975 г. получава званието контраадмирал, като е назначен за началник на Каспийското висше военноморско училище „Киров“, Баку. Тази длъжност заема до ноември 1985 г. На 10 февруари 1981 г. получава званието вицеадмирал.
Последни години След излизане в резерва живее във вилно селище Купавна (микрорайон на гр. Железнодорожний от 2004 г.), Московска област. Става председател на Съвета на ветераните на град Железнодорожний. Умира през 1998 г. Погребан е в гробището на града.
През 2003 г. е награден посмъртно с националната награда на Италия – Премия на Ротондата „Ангелите на нашето време“ за проявената смелост, мъжество и издръжливост при екстремални условия. Наградата е връчена на неговата вдовица през януари 2005 г.
Категория:Съветски адмирали Категория:Хора от Московска област Категория:Балашиха Категория:Карибска криза