Лопе Феликс де Вега Карпио„На 6 декември 1562 г. преподобният г-н Лисенсиадо Муньос кръсти Лопе, син на Фелиз де Вега и съпругата му Франциска. Антония Гомез - стар приятел и кръстник на съпругата.“ Свидетелство за кръщение, цитирано в Joaquín de Entrambasaguas, Vida de Lope de Vega, Ed. Labor, 1936, p. 20. () е испански поет, драматург и прозаик, един от най-значимите представители на Испанския златен век. Спряган е за баща на испанския национален театър и испанската комедия и заедно с Тирсо де Молина и Калдерон де ла Барка е един от най-важните фигури на испанския бароков театър. В Испания той не отстъпва по популярност на Мигел де Сервантес и неговите пиеси продължават да се поставят на сцена и до днес.
Лопе де Вега е най-плодовитият писател в испанската литература, а според някои изследователи дори в световната. Приписват му се около 3000 сонета, 3 романа, 4 кратки романа, 9 епически поеми, 3 дидактически поеми и стотици комедии (1800 според Хуан Перес де Монталбан).
Приятел на Франсиско де Кеведо и Хуан Руис де Аларкон, враг на Луис де Гонгора и в постоянно съперничество с Мигел де Сервантес, Лопе де Вега води живот, изпълнен с безкрайни приключения. Неговият житейски път е също толкова непредвидим, колкото и творчеството му. Въпреки антипатията, която изпитва към него, Мигел де Сервантес го нарича el monstruo de la naturaleza, което може да се преведе като „чудото на природата“, но също и „чудовище на природата“.
Биография Младост Лопе Феликс де Вега Карпио е роден на 25 ноември 1562 г. в Мадрид, Пуерта де Гуадалахара. Произхожда от скромно благородническо семейство, което според самия Лопе, имало парцел земя във Вега де Кариедо, днес Вега де Вилафуфре, Кантабрия.Според Антонио Хименес Санчес в неговата биография на Лопе, op. цит., стр. 36. Той е син на преуспяващия шивач-занаятчия, успял да получи дворянско звание, Феликс де Вега и Франсиска Фернандес Флорес. Няма точни данни за майка му, но за неговия баща е известно, че след кратък престой във Валядолид се е преместил в Мадрид през 1561 г. По-късно самият Лопе де Вега разказва, че баща му е бил привлечен в столицата от любовно приключение. Там той се запознава с бъдещата си съпруга. Лопе де Вега е бил затворено и саможиво дете, едва на 5-годишна възраст знаел латински и испански. По същото време започва да пише и стихове. Според Монталбан първата си пиеса завършва, когато е на дванадесет години. Възможно е това да е комедията „Истинският любовник“, въпреки че текстът, който днес познаваме вероятно е претърпял по-късни редакции.
Големият талант на Лопе го отвежда в училището на поета и музикант Висенте Еспинел в Мадрид. На него Лопе де Вега посвещава една от своите комедии („El caballero de Illescas“), както и един сонет. Учи в реномирания духовен колеж на театинците, а после следва 4 години в университета на Алкала де Енарес. Има различни теории за причината, поради която не успява да придобие диплома. Според някои е принуден да се откаже от образованието заради преждевременната смърт на баща си, а според други – неговите благодетели спират да плащат за обучението му заради неговото непостоянно и несериозно поведение.
През 1583 г. се включва във флота и заминава за Азорските острови, където участва в битката на остров Терсейра под командването на бъдещия си приятел дон Алваро де Басан, маркиз на Санта Круз. По-късно Лопе ще посвети комедия на сина на маркиза.
След завръщането си в Испания той влиза в театралните кръгове на Мадрид. От този период датира и връзката му с дъщерята на известния актьор и шеф на „компания“ Васкес – Елена Осорио. След скарването си с нея, той пише сатири срещу нея и семейството ѝ, които стават причина да бъде осъден на изгнание.
Години на изгнание Елена Осорио е първата голяма любов на Лопе де Вега. В любовната му поезия тя се появява под името Филис. През 1587 г. Елена приема брак по сметка с благородника Франсиско Перено Гранвела, племенник на могъщия кардинал Гранвела. Разочарован и обиден от нейното предателство, Лопе пише следните стихове:
Заради тези и множество други стихотворения и сонети той е осъден на изгнание за 8 години от столицата и 2 години от Кастилия. Отправена му е и заплаха за смъртна присъда, в случай че не се подчини на присъдата. Години по-късно Лопе де Вега ще си спомни за любовта си с Елена Осорио в романа „Доротея“. По това време обаче той вече е влюбен в Исабел де Алдерете и Урбина (далечна роднина на майката на Сервантес), дъщеря на кралския художник Диего де Урбина. С нея сключва брак на 10 май 1588 г. след като я „отвлича“ от дома ѝ с нейно съгласие. В стиховете му се появява като Белиса.
На 29 май 1588 г. опитва да се захване отново с военната си кариера като се записва в Непобедимата армада, където служи в галеона „Сан Хуан“. Тогава написва епическата поема „Красотата на Анхелика“, в която доразвива мотиви от героикомическите творби на Боярдо и Ариосто. Възможно е включването му във войската, мобилизирана за нападението на Англия, да е било условие, поставено от родителите на Исабел де Урбина. Те желаели да отдалечат от себе си и от дъщеря си един толкова неподходящ зет.
През декември 1588 г. се връща след като Непобедимата армада е разгромена и се отправя към Валенсия, като нарушава присъдата си, преминавайки през Толедо. До 1590 г. живее във Валенсия с Исабел, работи, променя и подобрява стила си. В този период спира да спазва правилото за единство на действието. Факт, заради който по-късно ще понесе множество нападки.
След като изминават двете години, се мести в Толедо, където служи на дон Франциско де Рибера Баросо, а по-късно постъпва на служба при маркиз де Малпика и става секретар на херцога на Алба, дон Антонио Алварез де Толедо. В този период чете Хуан дел Енсина, от когото взима някои от характерните си персонажи. През есента на 1594 г. умира Исабел де Урбина, както и двете му дъщери. Тогава Лопе де Вега пише своя пасторален роман „Аркадия“.
Завръщане в Кастилия През декември 1595 г. са изминали осемте години изгнание и Лопе се заръща в Мадрид. Още на следващата година отново е съден за незаконната си връзка с актрисата Антониа Трийо.
През 1598 г. се жени за Хуана де Гуардо, дъщеря на богат търговец на месо. Смята се, че това е брак по сметка, което го прави причина за много подигравки (напр. от страна на Луис де Гонгора). В този период Лопе се връща на работа като личен секретар на Педро Фернандес де Кастро и Андраде и остава при него до 1603 г., когато заминава за Севиля. В този период поддържа сериозна връзка и с бившата актриса Микаела де Лухан (появява се като Камила Лусинда или Селия в лириката му), в която е влюбен.
Дълги години Лопе поддържа едновременно връзки с по няколко жени и има поне 15 деца от всички тях. Познати са ни имената на Херонима де Бургос, както и на Мария де Арагон. За да може да си позволи този начин на живот, той работи много, създавайки стотици произведения, най-вече лирика и комедии, които често са издавани дори без негово разрешение.
На 38 години той най-накрая успява да редактира и да издаде част от творбите си без външна намеса. Като първи професионален автор на испанска литература, пледира, за да получи авторски права. Постига поне правото да редактира собствените си текстове преди да бъдат публикувани.
През 1605 г. започва работа при Луис Фернандес де Кордоба и де Арагон. През 1609 г. публикува „Ново изкуство да се пишат комедии“, теоретична творба, обвързана с почти всички значими писатели в Мадрид. Сред тях е Франсиско де Кеведо, който е близък приятел на Лопе, както и Мигел де Сервантес.
Духовничество В живота на Лопе де Вега следва период, белязан от дълбока екзистенциална криза, провокирана от смъртта на негови близки. През нощта на 19 декември 1611 г. писателят става жертва на опит за убийство, от който едва успява да се спаси. Същата година той става член на Ордена на францисканците. През 1612 г. след дълго боледуване умира обичания от него син Карлос Феликс. На 13 август 1612 г. умира съпругата му по време на раждането на дъщеря му, Фелисиана. Всичко това дълбоко разстройва Лопе и на 24 май 1614 г. той решава да приеме монашески сан. Това обаче не слага край на множеството му любовни връзки, което го води до още по-сериозно объркване, заради осъзнаването, че извършва грях.
В писмата си от периода той дава израз на съмненията си за това какъв трябва да бъде животът му оттук нататък. Отражение на тази екзистенциална криза личи в Rimas sacras, пубиликувани през 1614 г. Книгата е интроспективна, що се отнася до сонетите, но от друга страна, поемите предлагат поглед към религията и отдават почит на различни светци.
Изненадан от революцията в естетиката, която Луис де Гонгора провокира с Las Soledades, Лопе се отдалечава все повече от култеранизма и продължава да развива една смес от консептизъм и италианската традиция. Заклеймил новата естетика, той се подиграва с нея винаги, когато има възможност. Гонгора отговаря на постоянните индиректни нападки с някои сатири.
По същото време на Лопе му се налага да се защитава от постоянните упреци, че в комедиите си не спазват закона за единство на време, място и действие. Той обаче е подкрепен от своите приятели хуманисти, предвождани от Франсиско Лопес де Агилар, който през 1618 г. пише Expostulatio Spongiae a Petro Hurriano Ramila nuper evulgatae. Pro Lupo a Vega Carpio, Poetarum Hispaniae Principe в негова защита. Текстът съдържа мнението на автори, сред които са Томас Тамайо де Варгас, Висенте Маринер, Педро де Падия, Хуан Луис де ла Серда, Франсиско де Кеведо, Висенте Еспинел и др. Вдъхновен от тази подкрепа, Лопе продължава да пише, въпреки нападките. Публикува четири пиеси с митологичен сюжет – „Филомена“ (1621), „Андромеда“, „Цирцея“ (1624) y „Бялата роза“ (1624). Връща се към историческата тематика с „La corona trágica“ (1627), чийто сюжет е базиран на историята за живота и смъртта на Мария Стюарт.
Последни години На 56-годишна възраст пламва последната му голяма любов към Марта де Наварес, което може да се приема за светотатство, имайки предвид монашеския му сан. Марта била красива жена със зелени очи, както пише Лопе в поемите, които ѝ посвещава. В поезията си я нарича Амаралис или Марсия Леонарда.
В този период пише преди всичко комична и философска поезия, развивайки темите за старостта и за бурната младост. През 1627 г. става част от Малтийския орден, което е голямо признание за него. Интересът на Лопе към рицарските ордени го подтиква да напише El valor de Malta. Основна в текста е темата за морските битки, които орденът води с турците из цялото Средиземноморие. Въпреки всички почести, които поучава от краля и от папата, последните години на Лопе не са щастливи. В края да двадесетте той боледува тежко.
Марта ослепява през 1626 г. и умира 6 години по-късно, когато вече е загубила и разсъдъка си. Нещастията за Лопе не спират дотук. Синът му, Лопе Феликс (от Микаела де Лухан), се удавил през 1634 г. на остров Маргарита, близо до Венецуела. По същото време дъщеря му, Антония Клара, е отвлечена от един идалго, който е влюбен в нея, но малко след това е изоставена от него.
Изоставен от всички, сам и изпълнен с носталгия, Лопе де Вега умира на 27 август 1635 г. Погребан е в църквата „Сан Себастиан“, на улица „Аточа“. В средата на века обаче останките му са пренесени в общ гроб. Над 200 автори пишат текстове по повод неговата смърт. Още докато е жив творбите му се ползват с едва ли не митична репутация. „На Лопе е“ е фраза често използвана, за да се докаже високото качество на някое произведение. Този факт понякога затруднява потвърждаването на авторството на някои от комедиите му.
Бракове и потомство През целия си живот Лопе де Вега е пламенен любовник, завоевател на женските сърца и това често му носи неприятности. Общо има 15 деца, за които съществуват сведения. С Мария де Арагон (наричана Марфиса в произведения му), дъщеря на фламандски пекар, Жамо де Антверп: Мануела, вероятно неговото първородно дете. Кръстена на 2 януари 1581, умира на 11 август 1585