Тодор К. Павлов е български и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, мирски съветник при Българската екзархия,Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82 – 83, 85 дипломат.

Биография Роден е в 1878 година в Скопие, тогава в Османската империя (днес в Северна Македония). В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Завършва социални науки и право в Лозанския университет, и в Цариградския университет. Учителства във Велес, Крушево, Скопие и други селища. Влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Крушевското горско началство.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Цариград. На изборите през ноември-декември заедно с Панчо Дорев е избран за представител на Скопския санджак в Османския парламент от СБКК. През септември 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия.Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4. На 22 май 1910 година отправя протестен мемоар заедно с другите български депутати Димитър Влахов и Христо Далчев против поведението на младотурския режим към българското население. На 20 юли 1910 година отправя мемоар към великия везир Ибрахим Хакъ паша по повод обезоръжителната акция.Дебърски глас, година 2, брой 15, 24 юли 1910, стр. 4. През март 1911 година заедно с Далчев е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4. През 1911 година Павлов подкрепя активно инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война. На изборите през април 1912 година отново е избран от листата на Либералния съюз за представител на Солун в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Скопското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Павлов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която на 7 август се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски, посетен на 2 август със същата мисия от делегация начело с Александър Балабанов, и отново заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно. Тарновски е помолен да вземе под покровителство македонските българи и да ги защитава от сръбските и гръцките репресии. Делегацията получава отговор, че унията трябва да се извърши от духовните власти и Австро-Унгария не може да се намеси.

Същия месец Централният комитет на ВМОРО опълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.

От 19 май 1914 до 9 октомври 1915 година е временно управляващ легацията в Албания. Като пълномощен министър в Тирана на 11 декември 1913 година пише писмо до Михаил Маджаров, в което му съобщава, че намира пълно разбиране и подкрепа от страна на албанските официални среди, което е гаранция да бъдеща съвместна дейност.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, с. 135. Като генерален консул във Валона, заедно с назначения за архиерейски наместник в Албания Търпо Поповски и за главен учител Павел Христов, както и с Григор Ошавков и Коста Мирчев, се опитва да изправи на крака българското учебно дело в останалите в Албания български села в Дебърско и в селищата с големи български колонии – Шкодра и Корча.s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за член-съветник на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в:

Избран е от Министерския съвет заедно с Атанас Шопов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България. Временно управляващ е легациите в Османската империя (12 март 1921 – 7 март 1922) и Унгария (6 ноември 1924 – 26 август 1927). Той е и пълномощен министър в Турция (1927 – март 1933).Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003. Член-учредител е на Македонския научен институт.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 333. В 1935 - 1936 година отново е пълномощен министър в Турция.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през април 1941 година е назначен за областен управител на Битолска област.

Според Николай П. Николаев, Павлов е директор на печата в Министерството на външните работи и масон.Николаев, Николай П. Фрагменти от мемоари, С., 1994, с. 67, 275.

Умира в София в 1948 година.

Външни препратки „Такрир подаден от българските депутати: Далчев, Дорев, Павлов, Влахов и арм. Вахан Папасиян до Отоманския парламент“, публикувано във в. „Вести“, брой 129(юли), Цариград, 1909 година в „Библиотека Струмски“ „Мемоар на българските депутати против поведението на Младотурския режим към българското население“, публикувано във в. „Дебърски глас“ брой 10, София, 1910 година в „Библиотека Струмски“ „Законопроектът за спорните църкви в парламента“, публикувано във в-к „Вести“, бр. 74 и 77, София, февруари – март 1910 г. „Реч, произнесена в Отоманския парламент на 19 януарий 1909 год“, публикувано във в. „Вести“, Цариград, 26 януари 1909 г.

Бележки

Категория:Български юристи от Македония Категория:Български дипломати от Македония Категория:Посланици на България в Турция Категория:Посланици на България в Албания Категория:Консули на България Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Генерални директори на БТА Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Български масони Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Десети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Областни управители в България Категория:Родени в Скопие Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Лозанския университет Категория:Възпитаници на Истанбулския университет Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Посланици на България в Унгария