Драгоманци (, Апсалос, до 1926 година Δραγουμάνιτσα или Δραγομανίτσα, Драгуманица/Драгоманица) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 15 km северно от град Воден (Едеса) и на 11 km южно от демовия център Съботско (Аридеа). Селото е в началото на Драгоманския пролом, през който река Строница (Умин дол) излиза от Мъглен.
История Праистория и Античност В околностите на Драгоманци е локализирано античниото селище Апсалос, един от трите града в Алмопия заедно с Орма и Европос, споменати от Клавдий Птолемей във II век. Праисторически и антични селища са разкрити в местностите Комвос, Грами, Тумба и Върбен. Смята се, че в античността селищата около Драгоманци са сателити на крепостта над Почеп (Маргарита).
В Османската империя Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгоманци (Dragomantzi) е посочено като село във Воденска каза с 340 къщи и 915 жители мюсюлмани и 280 българи.
Според Стефан Веркович към края на XIX век Драгоманци е българо-мохамеданско селище с мъжко население 424 души и 120 домакинства. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драгоманци живеят 220 българи християни и 1000 българи мохамедани. Българите християни постепенно се преселват във Воден.
Християнското население на Драгоманци е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци (Dragomantzi) има 120 българи екзархисти.
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като чисто българско мохамеданско с 1280 жители.
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Като чисто мюсюлманско село е регистрирано в преборяванията от 1913 и 1920 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгоманце има 260 къщи турци и 10 къщи цигани мохамедани.
В 1924 година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт - Хаджи Осман, Никомидийско, Акдаг Маден, Анкарско, и Булгар Маден, в Южна Турция, Тракия - от Ексамили на Галиполския полуостров, и Мала Азия - от Смирненско. В 1926 година е преименувано на Апсалос. В 1928 година селото е бежанско с 299 семейства и 1210 жители бежанци. В 1945 година са заселени и власи от Епир.
Селото произвежда големи количества десертно грозде, тютюн, жито, като добре развито е и скотовъдството.
В 1981 година селото има 1277 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-влашко, като и понтийският език и влашкият в него са запазени на средно ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
+ Прекръстени с официален указ местности в община Драгоманци на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Пърнаска Παρνάσκα Пурнари Πουρνάρι възвишение на Ю от Драгоманци (304 m) Върбино Βέρμπινον Ития Ίτιά възвишение на ЮИ от Драгоманци (261 m) Почепски кайнак Καϊνάκι Μαργαρίτας Пиги Маргаритас Πηγή Μαργαρίτας река на С от Драгоманци Албанска Άλμπάνσκα Корифи Κορυφή възвишение в Паяк на ЮИ от Драгоманци, на ЮЗ от Дреново и на И от Върбени Дигника Ντίγνικα Сикомено Σηκωμένο възвишение в Паяк на Ю от Дреново (334,6 m) Чатак Τσατάκ Фурка Φούρκα възвишение в Паяк на ЮИ от Дреново Язиз Γιαζίζ Агиос Άγιος местност в Паяк на Ю от Дреново Кара Καρά Мавропотамос Μαυροπόταμος името на Мъгленица в пролома ѝ в Паяк Чифлик Τσιφλίκι Врахаки Βραχάκι местност в Паяк на И от Драгоманци и на З от Дреново Големища Γκουλέμαστα Мегали Периохи Μεγάλη Περιοχή местност в Паяк на ЮЗ от Дреново
Бележки
Категория:Села в дем Мъглен