Туркохор (, Патрида, катаревуса: Πατρίς, Патрис, старо Τουρκοχώρι, Туркохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия) на област Централна Македония. Край селото е разположен Добренският манастир „Успение Богородично“.
География Селото е разположено в Солунското поле, на 4 km северно от демовия център Бер (Верия) и на 5 южно от село Янчища (Агиос Геогриос) на надморска височина от 120 m. На километър южно е махалата Креватас или Кревата, която в миналото се води отделно селище.
История В Османската империя В XIX век Туркохор е село в Берска каза на Османската империя. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Туркохори има 14 къщи.Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927 Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Туркохори (Turco-khori), Берска епархия, живеят 80 гърци. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото (Туркохоръ) живеят 170 българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Туркохор (Tourkohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани.
В 1910 година в Туркохор (Τουρκοχώρι) има 130 жители патриаршисти.Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Туркохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 52 мъже и 31 жени.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Туркохор като гранично смесено българо-гръцко село на езиковата граница между двата народа:
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Карс и Кавказ. В 1928 година Туркохор е смесено (местно-бежанско) селище със 124 бежански семейства и 458 жители бежанци.
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.
В селото има силогос на името на Евстатиос Хорафас, водач на понтийските заселници и три църкви. „Света Параскева“ е от XVIII век. „Свети Николай“ е построена на основите на по-стар храм в 1954 година, и край нея има смятан за свещен извор, който привлича стотици поклонници годишно. „Сретение Господне“ започва да се строи в 1991 година и носи името на църквата в кавказкото село Тахтагран, от жителите на което се заселват в Туркохор.
Бележки
Категория:Села в дем Бер