Симеон Дамянов Зографов е български архитект и общественик, защитавал правата на българите в останалата под румънски контрол Южна Добруджа, кмет на град Добрич.

Биография Симеон Зографов е роден на 27 октомври 1876 година (или на 20 октомври 1874Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 447.) в град Велес, тогава в Османската империя, в семейство на потомствени зографи, архитекти и строители от рода Рензови. Син е на Дамян Андреев и внук на Андрей Дамянов. Получава завидно за времето си образование, като първо учи във Велес и Скопие, а после в 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Учи и завършва математически науки във Висшето училище в София през 1895 годинаСписък на завършили висше образование в Университета в 1895 г. и продължава образованието си в Брюкселското политехническо училище (част от Брюкселския свободен университет), което завършва през 1901 година с тясна специалност строителство на пътища и мостове. След завръщането си в България учи една година в школата за запасни офицери в Княжево, след което постъпва на работа в Министерството на строежите. Последователно работи в Враца, Шумен и Варна като участъков инженер. През това време сътрудничи и на списание „Илюстрация Светлина“. От 1909 година се установява в Добрич, където качествата му веднага са забелязани:

Симеон Зографов участва в Балканската война и в последвалата я Междусъюзническата война като офицер от пионерните войски.

След анексирането на Южна Добруджа от Румъния е интерниран през 1916 година, заедно с други добруджанци, в лагер в Молдова. След освобождаването си оттам се завръща в Добрич. След края на Първата световна война се включва дейно в политическата и културната дейност на българите в Румъния, като се стреми да брани интересите на българското малцинство. Привърженик е на Народната партия на генерал Александру Авереску, като по времето на нейното управление два пъти се издига до помощник кмет и кмет на града. През целия си живот работи за благоустрояването на град и предимно строи обществени сгради – училище, мостове и домове в модерния за това време стил „Мансард“. През 1928 година като кмет изготвя шест годишен план за техническо устройство на града, с който да го превърне в модерен европейски град. Определят го като:

Избран е за председател на Българското културно общество в Добрич, чиято цел е съхраняване на българската просвета чрез частни училища и културни прояви. По същото време взима участие и в работата на Лигата на българските общества в Румъния. След приемането на „Закона за националния труд“, насочен против етническите малцинства, Симеон Зографов прави опити да запази постигнатото. Но през 1936 година съдът разтуря българското културно дружество, което напълно разстройства дейността на българите в Румъния.

След подписването на Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа на България, Симеон Зографов, заедно с други български дейци, е удостоен от Народното събрание с народна пенсия. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Симеон Зографов умира през 1949 година.

В 1942 година село Касаплъ е прекръстено на Зограф, на името на рода на Симеон Зографов, който като кмет на Добрич прави шосета от селото до Пчеларово и до Росица.

Родословие

Бележки

Категория:Осми випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български архитекти Категория:Родени във Велес Категория:Български офицери от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български общественици от Македония Категория:Български творци от Македония Категория:Рензови Категория:Кметове на Добрич Категория:Възпитаници на Факултета по математика и информатика на Софийския университет Категория:Възпитаници на Брюкселския свободен университет Категория:Български имигранти от Македония в Добрич Категория:Български строителни инженери Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия