Кабàсница или Кладòшница (, Проти, до 1928 година Καμπάσνιτσα, Кабасница) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина), в подножието на планината Пелистер, в западния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кабаснишкият манастир „Свети Марк“.
История В Османската империя Два хрисовула на Стефан Душан от 1343 – 44 и 1344 – 45 година споменават селото под името Клъбасница. Селото се споменава в османски дефтер от 1481 година с 80 домакинства.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 280. ISBN 2-283-60452-4.
В XIX век Кабасница е голямо чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ембасница (Embasnitza), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кладошница (Kladochnitza) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кладошница има 620 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Къбасница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кабасница (Kabasnitza) има 520 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Клабасница (Κλαμπάσνιτσα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 642 „православни гърци“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кабасница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кбасница има 80 къщи славяни християни. В 1928 година селото е прекръстено на Проти. След Втората световна война значителна част от жителите му емигрират отвъд океана.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998. Учителят в селото Павле Аспров от Лаген, поради непривързаност към новата гръцка власт е убит.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
+ Прекръстени с официален указ местности в община Кабасница на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Баждровица Μπανστροβίτσα Фтеругес Никис Φτερούγες Νίκηςместност в Баба на ЮЮЗ от Кабасница Ламята Λαμιάτα Ламия Λάμιαместност в Баба на ЮЗ от Кабасница Ракити Ρακίδι Лигариес Λυγαριές Ячево Γιάτσεβο Аеродромиу Άεροδρόμιουместност на И от Кабасница Обесенка Όβεσένκα тон 15 των 15местност, където по време на окупацията са обесени 15 души
Преброявания 1913 – 637 души 1920 – 617 души 1940 – 802 души 1951 – 743 души 1961 – 303 души 1971 – 143 души 1981 – 137 души 2001 – 103 души 2011 – 120 души
Личности Родени в Кабасница Гуле (Григор) Кирков Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен. Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602 поп Тодор (? – 1898/1899), учител в Горно Неволяни и свещеник в Лерин Йоан Икономов, свещеник и деец на гръцката пропаганда
Външни препратки Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин