Кофа (от арабски quffa – в превод „кошница“) е съд с форма на пресечен конус, отворен отгоре. В редки случаи може да има и цилиндрична форма. Използва се за пренасяне на материали (основно течности) на неголямо разстояние. Вместимостта на кофата е от 5 до 30 литра, но най-разпространените са по 12 литра. Кофите днес се изработват от метал или пластмаса и имат къса дръжка, изработена от същия материал, но в някои случаи за тази цел може да служи и въже.

Кофата е известна още от дълбока древност. В археологически разкопки са намерени кофи, изработени от бронз на около 3700 години.

Голямата дървена кофа, използвана в миналото за пренасяне на вода на малко по-големи разстояния се нарича ведро. Често за по-лесно носене се слагат две ведра на краищата на кобилица и тя се носи през рамо. Друга употреба на кофата в миналото, а в някои краища на света и до днес, е за вадене на вода от кладенци. Кофата се закача на въже или верига, с които се спуска в кладенеца, загребва се вода с нея, след което се извежда на повърхността.

До средата на ХХ век за измерване на количество зърно – пшеница или царевица, е използван дървен съд с цилиндрична форма, също наричан кофа. Вместимостта на тази мерна единица е 18 l. Теглото на зърното е различно, поради различното му хектолитрово тегло – след жетва една кофа жито тежи около 15 kg, а след няколко месечно съхранение същият обем зърно тежи между 13,5 и 14,5 kg. В България подобен популярен измерител за зърно е крината. Известен препис от IX век дава информация, че при цар Симеон през IX – Х век данъка в натура жито и просо се измерва с крина. Представлява съд подобен на кофа с по-голям диаметър, по-малка височина, без дръжка и с по-малка вместимост от горецитираната кофа, не е стандартизирана и в различните региони измерва различни количества зърно. По време на османската власт е използвана мярката килé. Това също е дървен съд с вместимост от 12 до 80-90 килограма жито. Всеки регион има своя мярка – Берковско киле, Варненско киле и т.н.

Обемът на кофата се използва в миналото и като мярка за вместимост на вино и други течности и се равнява на осем или повече оки (1,28 кг).Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София 1982 г.

Някои земекопни машини, като багера, имат накрая голяма кофа за загребване на пръст. Този вид кофа има малко по-различна форма и зъбци на края.

Едно от любимите занимания на децата през лятото е да си играят с кофичка и лопатка в пясъка.

В българския език думата кофа се използва в преносен смисъл за глава, когато искаме да кажем, че на някой му е празна главата и не може да роди мисли.

Вижте също Бидон Варел Бъчва Каче Кош Кофа за боклук

Източници

Категория:Съдове