Е́рих А́лфред Ха́ртман – Буби () е германски въздушен ас, пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве.Günther Wagenlehner: Die russischen Bemühungen um die Rehabilitierung der 1941 – 1956 verfolgten deutschen Staatsbürger – Dokumentation und Wegweiser. Bonn 1999, ISBN 3-86077-855-2, S. 36 f.Raymond F. Toliver, Trevor J. Constable: Holt Hartmann vom Himmel! Die Geschichte des erfolgreichsten Jagdfliegers der Welt. Motorbuch-Verlag, 60. Auflage, Stuttgart 2001, ISBN 3-87943-216-3. По данни на германското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1425 бойни полета, като в 825 въздушни боя има 352 бала от сваляне или повреда на противникови самолети (от тях 345 за съветски и 7 за американски). За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности.Toliver & Constable 1986, стр. 12 При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут.
Хартман, който е пилот на безмоторен самолет преди войната, се присъединява към Луфтвафе през 1940 г. и завършва обучението си за пилот-изтребител през януари 1942 г. Назначен е в 52-ра изтребителна ескадра () на Източния фронт и има щастието да бъде поставен под ръководството на някои от най-опитните пилоти на Луфтвафе, което значително му помага да развие тактиката си. Хартман постига последната си 352-ра победа на 8 май 1945 г. няколко часа преди края на войната. За невисокия си ръст и младолик вид получава прякора Bubi (малчуган). Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци – „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Германски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-ра и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), с Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944).
След края на войната заедно с останалата част от 52-ра изтребителна ескадра той се предава на Армията на САЩ, но е предаден на Червената армия съгласно предварително споразумение между съюзниците от 1944 г. Осъден е за военни престъпления и изпратен в лагер за принудителен труд. През това време отказва да служи във ВВС на Източна Германия и прекарва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ. Освободен е през 1955 г. и се завръща се в ГФР. От 1956 до 1970 г. служи като офицер в Луфтвафе на Бундесвера, където е командир на 71-ва изтребителна ескадра „Рихтхофен“ и завършва военната служба със звание оберст (полковник). След това става цивилен летателен инструктор.
Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз.Berger 1999, стр. 107
Биография Детство и юношество
Ерих Хартман е роден в град Вайсах, Вюртемберг, на 19 април 1922 година. Има по-малък брат, Алфред, който също служи в Луфтвафе по време на Втората световна война (като стрелец на Юнкерс 87 в Северна Африка; прекарва четири години като английски военнопленникToliver & Constable 1986, стр. 15, 16). Част от детството си двамата прекарват в Китай, тъй като баща им иска да избегне икономическите трудности във Ваймарската република. С помощта на братовчед си, който работи като консул в немското посолство в Пекин, бащата на Ерих успява да си намери работа. Пристигайки в град Чанша, той установява, че условията за живот в Китай са много по-добри и довежда семейството си. През 1928 г. обаче се налага да се върнат в Германия заради започналата в Китай гражданска война. Местното население става враждебно към чужденците и започва нападения над дипломати. Елиза Хартман и двете ѝ деца напускат спешно страната. Пътуват по Транссибирската магистрала, което е и първата среща на Ерих със СССР.Toliver and Constable 1986, стр. 24
Не след дълго семейството се събира в град Вайл им Шьонбух, Вюртемберг, Германия. Тук Хартман започва да се интересува от авиацията. Присъединява се към програмата за подготовка на планеристи, организирана от възраждащите се военновъздушни сили. Майка му Елиза е една от първите жени-пилоти. Семейството дори си купува малък самолет, но през 1932 г. е принудено да го продаде заради икономическия колапс на Германия. След като на власт идват националсоциалистите, летателните школи получават подкрепата на новото правителство и Елиза Хартман създава във Вайл им Шьонбух школа, в която 14-годишният Ерих получава пилотско свидетелство, а на 15-годишна възраст става инструкторKaplan 2007, стр. 89 на една от планерните групи на Хитлерюгенд.Toliver and Constable 1986, стр. 31
Ерих се обучава в средното училище (април 1928 – април 1932) във Вайл им Шьонбух, гимназията в Бьоблинген (април 1932 – април 1936 г.) и Националния институт за политическо образование в Ротвайл (април 1936 – април 1937 г.). През 1937 г. постъпва в гимназията в Корнтал Мюнхинген, където през октомври 1939 г. се запознава с бъдещата си съпруга Урсула („Уш“), по онова време 15-годишна.Toliver & Constable 1986, стр. 296.
Кариера в Луфтвафе На бойното поле (1940 – 1943)
Хартман започва военното си обучение на 1 октомври 1940 г. в 10-и авиополк в Нойкурен. На 1 март 1941 г. е преместен във Второ военно-летателно училище (Luftkriegsschule 2) в Берлин. Първият му полет с инструктор е четири дни по-късно, а самостоятелните му полети започват само три седмици след това. Завършва основната си подготовка през октомври 1941 г. По време на обучението Ерих показва отлични умения като стрелец, а в края на подготовката си вече владее до съвършенство изтребителя си. Започва висши курсове за въздушна стрелба в Лахен-Шпейердорф (сега Нойщат ан дер Вайнщрасе) на 1 ноември 1941 г. Обучението му там привършва на 31 януари 1942 г., и в периода 1 март – 20 август 1942 г. се обучава да лети на Месершмит 109 във Второ училище за пилоти-изтребители (Jagdfliegerschule 2) в град Цербст.Kaplan 2007, стр. 90.
Периодът на обучение на Хартман не преминава без драматични събития. По време на третия си боен полет Хартман се оказва в средата на въздушен бой, обърква се и допуска редица грешки: не запазва мястото си във формацията, попада в зоната на обстрел на водещия самолет и при опит да се приземи поврежда самолета си. В резултат на това е отстранен от полети за три дни. При тренировъчен полет над Цербст на 24 август 1942 г. той нарушава правилата за сигурност, изпълнявайки елементи от висшия пилотаж. Наказан е с домашен арест и глоба, но това наказание вероятно му спасява живота – пилотът, който го замества на следващия ден, претърпява авария и загива.Toliver and Constable 1986, стр. 31.
През октомври 1942 г., след завършване на обучението в запасната изтребителна група „Изток“, Хартман е назначен в 52-ра изтребителна ескадра, базирана в Северен Кавказ. След като пристига в снабдителната база на Луфтвафе в Краков, Ерих Хартман и още трима други пилоти летят на напълно непознатия им Юнкерс 87 „Щука“. Това завършва с местен погром и два разбити самолета.Toliver and Constable 1986, стр. 32 – 33. Пилотите са изпратени с транспортен самолет. Сраженията на Източния фронт се водят на дълбочина до 1200 км над съветска територия, и Хартман трябва да води въздушни боеве над неизвестен терен. 52-ра ескадра вече има натрупан опит и слава в Германия. В нея летят много от най-добрите асове на Луфтвафе, сред които е Валтер Крупински (197 свалени самолета, 16-и в света) – първи командир и наставник на Хартман. Там е и обер-фелдфебел Паул Росман, който не обича да влиза във „въздушна въртележка“, а да атакува от засада. Щателно проучена, тактиката „виж-реши-атакувай-отстъпи“ ще донесе на Ерих Хартман първото място в неформалното съревнование на най-добрите асове на света и 352 въздушни победи.Toliver and Constable 1986, стр. 46 – 47, 54, 61, 84 Когато командир на ескадрата става Крупински, Ерих е 20-годишен новобранец, изглеждащ много по-млад от годините си. Затова Крупински постоянно го нарича „Bubi“ (дете, момченце), и този прякор му остава трайно.
На 5 ноември 1942 г. Хартман сваля първия си самолет, Ил-2 от състава на 7-и гвардейски щурмови авиационен полк, но малко след това е свален от атакуващ от засада съветски изтребител ЛаГГ-3. Отнема му близо три месеца да постигне следващата победа. На 27 януари 1943 г. сваля изтребител МиГ. Хартман постепенно натрупва летателен опит, наблягайки на ефективността на първата атака. С времето този опит започва да дава плодове: по време на Курската битка през юли 1943 г. той сваля за един ден 7 самолета, през август 1943 г. вече има в сметката си 49, а през септември добавя към тях още 24 свалени самолета.Toliver and Constable 1986, стр. 50 Достига 100 въздушни победи на 20 септември 1943 г.
Зад фронтовата линия (1943) В края на лятото на 1943 г. Ерих Хартман вече има 90 победи, но на 19 август при атака на поредния Ил, самолетът му получава повреди и той е принуден да извърши принудително кацане зад фронтовата линия. Обстоятелствата са следните: командирът на ескадра Дитрих Храбак заповядва на подразделението на Хартман да поддържа пикиращите бомбардировачи Щука от ескадра Sturzkampfgeschwader 2, водени от известния ас на щурмовата авиация Ханс-Улрих Рудел, но ситуацията неочаквано се променя и на немските летци им се налага да се справят с множество изтребители Як-9 и ЛаГГ-5. Хартман успява да свали 2 самолета преди осколките от последния да повредят неговия Месершмит. След проблемно приземяване зад фронтовата линия Хартман вижда от самолета си приближаващите се съветски войници. Успява да ги заблуди, че е тежко ранен. Качен е на камион, където изчаква подходящия момент, нископрелитаща Щука. Шофьорът на камиона и двамата му охранители изкачат от камиона в търсене на укритие, а Хартман побягва в обратна посока. Укрива се през деня, а през нощта успява да се добере до частта си, преминавайки фронтовата линия. Пристигайки при своите, Хартман е обстрелян от часови, който не вярва, че се завръща свален пилот. За негов късмет, куршумът само разкъсва панталона му.Toliver and Constable 1986, стр. 66 – 67
Дъбови листа (1943) На 29 октомври 1943 г. лейтенант Хартман е награден с Железен кръст, след като сваля 148 самолета, а на 13 декември отбелязва 150-а си въздушна победа. До края на 1943 г. в сметката му са записани 159 победи.Deac 1998, стр. 34 В началото на 1944 г. е назначен за командир на 7-а ескадрила от 52-ра изтребителна ескадра, а няколко седмици по-късно за началник на отдела за бойните операция на ескадрата. За първите два месеца на 1944 г. Хартман има още 50 победи, а скоростта, с която ги печели, постоянно нараства. Тези резултати предизвикват съмнение във Върховния щаб на Луфтвафе, победите му са препроверявани по два-три пъти, а полетите му са наблюдавани от специално назначен пилот. На 2 март сваля 10 самолета и достига 202 победи.Weal 2001, стр. 73 По това време съветските летци вече знаят позивната на Хартман Карайа 1, а командването на Съветската армия определя награда за главата му от 10 000 рубли. По това време Хартман лети на самолети, украсени с черно лале (с многолъчна звезда, изрисувана отпред). Смята се, че заради това съветските летци са го нарекли „Черния дявол от юга“, „Черния“ или „Дявола“.
Съветските пилоти започват да разпознават характерната рисунка и да избягват срещи с Хартман. Това го кара да даде самолета си на неопитните летци (предполага се, че така ще са в по-голяма безопасност) и да полети на Месершмит с обикновени цветове. На новия му самолет има нарисувано само пронизано от стрела сърце и надпис „Урсула“. През следващите 2 месеца, той реализира над 50 победи.Kaplan 2007, стр. 104 – 105 На 21 март 1944 г. Ерих Хартман печели 350-а въздушна победа за 52-ра ескадра.Weal 2003a, стр. 74