Скачинци или Скаченци () е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, на 20 километра южно от град Велес в южното подножие на връх Куен. Основната забележителност на селото е църквата „Свети Спас“.
История В XIX век Скачинци е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. Към 1863 година селото приема унията и става част от Българската униатска църква. Свещеник е поп Арсо.Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 390-383. Галабер посещава селото през септември 1866 г. заедно с епископ Рафаил Попов и ръководителя на лазаристите в Битоля, Льопевек.
Селската църква „Света Троица“ е от 1870 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Скачанци (Scatchantzi) е посочено като село с 48 домакинства и 226 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Скаченци има 500 жители, всички българи християни.
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скачинци (Skatchintzi) има 520 българи екзархисти.
През учебната 1912/1913 година учител в селото е Иван Хаджинаумов.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Скачанци (Skačanci) като българско християнско село.
Личности Родени в Скачинци Алекси Стоянов Андов (1879 – след 1943), български революционер Ангел Мишев, български революционер, служил в българската армия, комунистически партизанин, възобновил дейността на ВМРО през 1947 година, борец за Независима Македония, осъден на смърт в 1948 година.Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 39, 46-52, 68-70, 76, 314.Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, 1998, с. 38. Наце Лолов – Скочинчанец, сръбски войвода Спиро Георгиев, български революционер, четник на Петър Лесев в 1915 година Сута Бъчварова (1864 – ?), българска революционерка
Починали в Скачинци Велко Апостолов Попадийски (1877 – 1908), български революционер Владимир Сланков (1889 – 1914), български революционер Илия Касев (1871 – 1914), български революционер Камен Лазаров (1871 – 1914), български революционер Павел Арсов, български духовник, свещеник в селото в периода 1874 – 1908 година Юрдан Стаменов (Стоименов) Георгиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 222, л. 42; а.е. 318, л. 34
Бележки
Категория:Села в община Градско