Кирѝл Афана̀сиевич Мерецко̀в () (7 юни 1897, с. Назарево, Московска губерния – 30 декември 1968 г., Москва) е маршал на Съветския съюз (1944), Герой на СССР (1940).
Биография Участник в Гражданската война в Русия. Мерецков завършва Военната академия на РККА през 1921 г. В периода 1924 – 1932 г. служи в щаба на Московския военен окръг. През 1936 – 1937 г. е в Испания в качествата си на военен съветник. През 1939 – 1940 г. е командващ войските на Ленинградския военен окръг. По време на Зимната война командва армия. През юни 1940 г., на него, заедно с Георгий Жуков и Иван Тюленев, първи е присвоено званието армейски генерал. В периода август 1940 – януари 1941 г. е началник на Генералния щаб, а после – заместник на народния комисар по отбраната. През юни 1941 г. е арестуван и е подложен на дълги разпити и издевателства – приписан му е военен заговор, заедно с Григорий Щерн, по-късно Дмитрий Павлов и други. За разлика от тези военачалници, Мерецков не е разстрелян веднага, а в критичния момент на войната, след лично обръщение към Сталин, е освободен. Впоследствие става свидетел при разследването на престъпленията на НКВД при Хрушчов през 50-те.
По време на Великата Отечествена война командва 7-а армия, а после – фронтове на Северното направление (от декември 1941 до февруари 1944 – Волховския, до края на войната – Карелския). Участва в деблокирането на Ленинград – неуспешния опит на операция „Искра“ и окончателното му осъществяване с Ленинградско-Новгородската операция. Завършва войната на територията на Норвегия. През 1944 г. получава званието маршал на Съветския съюз, орден „Победа“ и най-високите награди на Норвегия. В хода на военните действия срещу Япония e командир на 2-ри Далекоизточен фронт.
След войната Мерецков командва войски на различни военни окръзи, в това число и на Московския – (1947—1949). В периода1955 – 1964 г. е помощник на министъра на отбраната на СССР – отговаря за висшите военно-учебни заведения. Кандидат-член на ЦК на КПСС от 1939 до 1956 г., член на Централната ревизионна комисия на КПСС от 1956 до 1961 г.
Мерецков умира на 30 декември 1968 г. Урната с праха му се съхранява в Кремълската стена. На негово име през 1975 г. е кръстена улица в Москва, а през 1978 г. – новата магистрала през Красноселския район на Ленинград (улица „Маршал Мерецков“). В столицата на Карелия – град Петрозаводск, има улица и площад „Маршал Мерецков“, а също така – паметна плоча и паметник.
Награди Герой на Съветския съюз (1940) Орден „Победа“ Седем ордена „Ленин“ Орден Октомврийска революция Четири ордена „Червено знаме“ Два ордена „Суворов“ – I степен Орден „Кутузов“ – I степен Медали Чуждестранни ордени
Съчинения Мерецков, К. „Неколебимо, как Россия“. Москва. 1965 г. Мерецков, К. „На службе народу“. Москва. Политиздат. 1968 г. Мерецков, К. „Моя юность“. Москва. 1975 г.
Литература Егоров, П. „Маршал Мерецков“. Москва. 1974 г. Цунц, М. „В огне четырех войн“. Москва. 1972 г.
Външни препратки Биография на маршал Мерецков на страницата warheroes.ru Биография на Кирил Мерецков на страницата hrono.ru Кратка справка за маршал Мерецков Кирил Мерецков на страницата knowbysight.info
Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Маршали на Съветския съюз Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Членове на ЦРК на КПСС Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“