Добри Даскалов

Добри Захариев Даскалов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Произход и образование

Роден е на 13 ноември 1882 година в Кавадарци, тогава в Османската империя, в семейството на приелия протестантството учител и бивш свещеник Захари Даскалов. Брат е на протестантския деец и учител Владимир Даскалов.Кицевски, Димитър. В Македония под игото. Поменик на мъчениците, София 2022, с. 80 – 81. Кръстен е на 28 май 1883 година от И. В. Берд, пастор на Евангелската църква в Битоля. Завършва II клас в Кавадарската българска прогимназия, но Росица Ангелова поставя това под съмнение, тъй като по това време в българските екзархийски училища не се приемат протестанти. Учи известно време в Солунската българска мъжка гимназия, но след това, по настояване на баща си, заминава в Самоков, където в 1895 година започва да учи в Американския колежански и теологичен институт. В Самоков му преподават Андрей Цанов – по закон божий и стара всеобща история, Хенри Хаскел по английски език, Уилям Кларк по алгебра и числителница, Симеон Д. Мишайков по зоология, краснопис и гимнастика.

Четник на ВМОРО (1901 – 1903) В Самоков в 1897 година Даскалов влиза в Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, основан от Гоце Делчев. Може би заради участието си в кръжока Даскалов преминава в трети клас чак през учебната 1898/1899 година, а на следната минава в IV клас.

През април 1901 година Даскалов, без да завърши гимназията, влиза в четата на Яне Сандански. В четата влизат 8 души, между които и а Иван Цветков и Коце Абаджиев, протестант унтерофицер от Влахи. Четата има агитационна цел – запознаване на население с идеите на ВМОРО, събиране на пари, подготовка за доставяне на оръжие, изграждане на комитети. Четата обикаля три месеца Горноджумайско и Разлога, като посещава селата Бистрица, Хърсово, Марулево, Градево, Сърбиново, Мечкул, Кресна, Сенокос, Влахи, Ощава, Ораново, Железница, Мощанец, Покровник и Банско. По-късно Даскалов се движи с четата на Христо Чернопеев в Струмишко и Малешевско. Даскалов дава идеята за отвличане на протестантски мисионер за откуп, вслесдствие на което избухва аферата „Мис Стоун“. Даскалов вероятно използва информация от кореспонденцията между Елън Стоун и баща му, които са близки приятели. Хенри Хаскъл го нарича лош син, хайдутин и разбойник. Според Алберт Сониксен Христо Чернопеев му разказва:

Четникът от Американското училище е Добри Даскалов, който освен това има сведения за движението на първоначалната цел доктор Джон Хенри Хаус.

На 23/5 септември 1901 година Даскалов започва V клас в Самоков, но на 14/27 януари 1902 година напуска училището. Причините са или здравословни или финансови или решение да се отдаде изцяло на революционното дело, което съвпада със спирането на дейността на кръжока Трайко Китанчев след стачка в Железарското училище през зимата на 1902 година.

През май 1902 година Даскалов се среща с водача на ВМОРО Гоце Делчев, който го изпраща като легален работник в Тиквешкия революционен район и го снабдява с 45 лева. През лятото на 1902 година, вследствие на усиленото изпращане на чети от страна на Върховния комитет, като подготовка за въстание, Даскалов е задържан и лежи в затвора повече от половин година. Поради тази причина, въпреки че е избран за делегат на Солунския конгрес, не успява да присъства.

В началото на 1903 година, след решението на Солунския конгрес за поемане на курс към въстание, Даскалов заедно с българския учител Милан Попмихайлов, заминават за Княжество България и закупуват пушки, патрони и взривни материали. Тръгват обратно с четата на Петър Самарджиев по време на Илинденско-Преображенското въстание, но тя е разбита в Кочанско и оръжието не стига до Тиквешкия район. Даскалов взима участие в провелите се в София съвещания на дейците на ВМОРО във връзка с резултатите от въстанието и бъдещата работа. Даскалов представител на Солунския революционен окръг, наред с Петър Самарджиев, Аргир Манасиев и Сава Михайлов.

Войвода на ВМОРО (1904 – 1908)

През май 1904 година заедно със Самарджиев Даскалов е делегат на подвижния Прилепски конгрес на Битолския революционен окръг. През същата пролет действа в Тиквешко заедно с Петър Юруков, Душко Желев и Петър Самарджиев, и четиримата бивши членове на кръжока „Трайко Китанчев“. Те разделят околията на 4 района и всеки от става войвода на един район, като непрекъснато поддържат връзка помежду си и координират действията си. Според тиквешки деец на ВМОРО:

През втората половина на август 1904 година четата на Даскалов води сражение с османска войска в местността Градот край село Праведник.

През есента на 1904 година в четата на Даскалов избухва недоволство, породено от прекалено благия характер на войводата. В края на годината четата се оттегля в България. В началото на 1905 година в България е формирана нова чета, като Тима Минчева и Милан Попмихайлов от Кавадарци изпращат пари за въоръжение и облекло. Даскалов е поканен от Тиквешкия комитет за околийски войвода. Четата минава Вардара при село Курия с помощта на Тодор Камчев, войвода на местната чета. Четата на Даскалов обикаля Тиквешията и скоро тя вече наброява 25 души, като войводата се ползва с голяма популярност и доверие.

През юли 1905 година четата пристига в село Ресава, където обаче е предадена от поп Христо и води еднодневно сражение с пристигналите османски войски на Петровден, 29 юни/12 юли. Четата от 18 души се изправя срещу 3000 души войска и башибозук. В сражението загиват Ванче Теофов и Яне Гьорето, а Лазо Асията е ранен в крака. След сражението турците изгарят 15 къщи, десетки плевни, като има и много убити и арестувани хора. Сражението е възпято в народна песен. Околийският комитет решава четата на Даскалов да замине за България на почивка. Преди преминаването на Вардар четниците са поздравени с реч от секретаря на Околийския комитет Александър Станоев, а на четниците са дадени по две лири и по един пистолет бешлия. Даскалов подарява тържествено своя револвер наган на Тодор Камчев в знак на благодарност.

През юни и през август 1905 година Даскалов е делегат на Първия и Втория солунски окръжен конгрес. Избран е за нелегален член на Окръжния комитет на Солунския революционен окръг, като другите членове на комитета са Георги Кулишев, Иван Тенчов и Димитър Попангелов. Също така е избран за делегат на общия конгрес на Организацията, провел се през октомври 1905 година в Рилския манастир, България.

Чета на Добри Даскалов, 4 май 1906 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Добри Даскалов Кавадарци Тиквешка 2. Никола Дочев Стара Загора 3. Александър Филипов Неготино Тиквешка 4. Илия Караджов Кавадарци Тиквешка 5. Илфиядо Иванов Дебрище Тиквешка 6. Гоно Йотев Гявото Гевгелийска 7. Мичко Кръстев Лесково Гевгелийска 8. Антон Хашек Прага Чехия„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43

През пролетта на 1906 година Даскалов се връща в Тиквешката революционна околия с нова чета, към която веднага присъединява Васил Пачаджиев с няколко души. След убийството на Петър Самарджиев пред юни 1906 година, Даскалов остава сам войвода в Тиквешко до Хуриета от юни 1908 година. При Даскалов пристига бившият учител във Ваташа Петър Хаджийорданов, който се опитва да го привлече към Върховния комитет, но Даскалов отказва. През 1907 година четата му се оттегля в България. Според доклад на Андрей Тошев от втората половина на 1907 година Добри Даскалов, 28-годишен, е районен войвода с помощници: Васил Пачеджиев, 24-годишен, от Банско с чета от осем души, и Дончо Лазаров, 28-годишен, от Кавадарци, също с чета от 5 – 8 души.

През март 1908 година Даскалов е делегат и на Общия конгрес на ВМОРО, провел се в Жабокърт, Кюстендилско. На връщане от конгреса го заварва новината за избухналата Младотурска революция.

Деец на Народната федеративна партия (българска секция)

След Младотурската революция Даскалов се легализира и е назначен за началник на горските пазачи в Тиквеш. Той притежава бичкиджийница, в която обработва дървен материал от Кожух планина.

През август 1909 година Даскалов е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) на Учредителния ѝ конгрес и член на ръководството ѝ. Даскалов основава и местна секция на партията в Кавадарци. Партията е изразител на бившата левица в революционната организация и нейните лидери са Сандански, Чернопеев и Димитър Влахов.

През октомври 1908 година брат му Спиро Даскалов, също деец на ВМОРО, пише за него:

След забраната на етническите партии в 1910 година и Обезоръжителната акция революционната организация постепенно е възстановена от дейци на десницата – Христо Матов, Милан Гюрлуков и Петър Чаулев. Същевременно част от дейците на НФП от Струмишкия, Серския и Солунския революционен окръг около Чернопеев създават Българската народна македоно-одринска революционна организация. В началото на 1911 година двете организации се обединяват и отново възстановяват четничеството и революционния терор.

През юни 1912 година е насрочена среща в село Конопище на дейци от Тиквешкия революционен район, но тя не се осъществува. На 16 юни 1912 година Даскалов е очакван в Кавадарци, за да даде информация за водените разговори. Даскалов се среща с тиквешки дейци в кафене в центъра на града и си тръгва. Пред дома му го посреща Кръстьо Христов Кимов, бивш четник на Даскалов. В двора на къщата Добри е посрещнат от съпругата си Драга, която му подава деветмесечната им дъщеричка Невена. Добри поема детето, а Кръстьо стреля няколко пъти в него и го убива. Убийството е по заповед на Тодор АлександровЕнциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 233. и е организирано от Милан Гюрлуков.

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“ Категория:Дейци на Тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ Категория:Родени в Кавадарци Категория:Починали в Кавадарци Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Български протестанти Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия