Георги Баждаров

Георги Димков Баждаров е български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО. Известен с псевдоними като Облаков, Брут, Катон, Н. Шушлаков, Петйо Георгиев, Петьофи, Спартак. Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1935К, оп.1

Биография Във ВМОРО

Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896 – 1899) и Битолската гимназия (1899 – 1900), където заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.

Учителства в село Крушево, Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Сярско на конгреса на Серския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет.

В учебната 1907/1908 година преподава в Разградската мъжка гимназия.

След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910 – 1912) и „Искра“ (1911 – 1912).

Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.

След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Баждаров е награден с орден „Свети Александър“ VI степен.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108

Във ВМРО

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Сярското братство и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в:

В 1921 година, като представител от миряните на Сярска епархия, Баждаров е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август. Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

Георги Баждаров е масонМасоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.. След възстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест. От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония“. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.

Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател. Редактор е на списанието на института „Македонски преглед“. В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно. Както сам казва:

След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крилоАлманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 266. и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“. Баждаров е убит от михайловистите Борис Чавдаров и К. Василев на 19 септември 1929 година във Варна. Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени.Баждаров, Георги. „Моите спомени“.Баждаров, Георги. „Горно Броди“Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 138. Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюз Дамян Велчев. Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков, заради което и той е убит в отговор.

Външни препратки „Пътни бележки; Прилеп и сръбският режим“, публикувано във в. „Родина“, брой 692, Скопйе, 1918 година

„Македонският въпрос вчера и днес“, София, 1927 година „От банкер - дипломат“, публикувано във в-к „Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист“, год. III, бр. 57, 15 октомври 1927 година „Преди петнадесет години и сега“, публикувано във в-к „Македония“, год. II, бр. 515, София, 29 юни 1928 година „Крали Марко, прилепчани и сърбите“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 89, София, 28 януари 1927 година „Гоце Делчев (спомен)“, публикувано във в. „Независима Македония“, брой 11, София, 1923 година „Леон Ламуш за Македония (По случай 30 годишнината на книжовната му и обществена деятелност)“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга IV, София, април 1922 година „Войните и Македонския въпрос“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга IV, София, април 1922 година „Произход на Македонския въпрос“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга I, София, януари 1922 година „Годишнината на Илинденското въстание в Скопйе“, публикувано във в. „Родина“, брой 404, Скопйе, 1917 година „Македонският въпрос днес“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга V, София, 30 май 1922 година „Трима братя войводи; Прилеп и революционната борба“, публикувано във в. „Родина“, бр. 689, Скопйе, 1918 година „Българските Конституционни Клубове“, публикувано във в-к „Отечество“, год. I, бр. 3, Солун, 28 февруари 1909 година „† Дедо Илия Кърчовалията“, публикувано във в. „Родина“, брой 641, Скопйе, 1918 година „Пътни бележки; Прилеп и сръбският режим“, публикувано във в. „Родина“, брой 692, Скопйе, 1918 година „Превратът в Белград“, публикувано във в-к „Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист“, год. V, бр. 94, София, 1 юли 1929 година „Новият султанат на Балканите“, публикувано във в-к „Свобода или смърт“, год. V, бр. 95, 15 юли 1929 година „Българският учителски съюз в Отоманското царство“, публикувано в сп. „Летоструй“, год. III, Солун, 1911 година „В памят на Добри Чинтулов“, публикувано в сп. „Македония“, София, 30 октомври 1922 година „Дългът на младите“, публикувано във в-к „Устрем. Орган на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България“, год. I, бр. 19, София, 15 април 1924 година „В перспективата на историята“, год. III, бр. 55, 3 септември 1927 година „† Митрополит Методий Кусевич“, публикувано в сп. „Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга IX, София, ноември 1922 година "Фракционните борби в македонското революционно движение", публикувано във в-к "Свобода или смърт", год. I, бр. 3-14, 15 януари - 17 юли 1925 година "Автобиографични бележки на Георги Баждаров (оставени на неговия син); Убийството на Георги Баждаров; Още едно кърваво злодеяние нарани македонското дело", публикувано във в. "Вардар", бр. 5, София, 20 септември 1929 година "Над още топлите тела на убитите Г. Баждаров и В. Милев", публикувано във в. "Вардар", бр. 7, София, 29 октомври 1929 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Родени в Горно Броди Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Български масони Категория:Протогеровисти Категория:Дейци на Българското тайно революционно братство Категория:Починали във Варна Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български учени от Македония Категория:Дейци на Българската матица Категория:Български общественици от Македония Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Български мемоаристи