„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г.
Сюжет Луис Ромеро се завръща в родната си Испания след петнадесет години отсъствие, но вместо радост изпитва разочарование от непроменената страна, управлявана от старите аристократични порядки и лицемерие. Някога републиканец, той се е превърнал в контрабандист и наркотрафикант, изгубил връзката си с родината, семейството и собствените си идеали. В Мадрид той среща англичанката Фани Хорн – жена, зависима от морфина, която отчаяно търси помощ, и макар първоначално да я отблъсква, по-късно проявява състрадание и ѝ помага. Срещата им разкрива, че и двамата са жертви на своите слабости – тя на зависимостта, а той на престъпния си живот. Постепенно между тях се заражда близост, когато откриват истината за миналото си и осъзнават общото си чувство за самота и загуба. Въпреки любовта помежду им, те разбират, че пътят към спасението е труден, а съдбите им са белязани от трагични избори.https://chitanka.info/text/2386-osydeni-dushi/0
Живеейки в Испания, Фани постепенно усеща напрежението в страна, разкъсвана от политически и социални конфликти в навечерието на Гражданската война. По време на пътуване с група други чужденци до Авила тя попада в крайпътен хан, където среща йезуита Рикардо Ередиа, чието достойнство и спокойствие я впечатляват силно. В хана избухва конфликт между чужденците и революционно настроени работници, при който Джек Уинки тежко ранява работника Карлито, а Ередиа напразно се опитва да го спаси. По време на последвалия съдебен процес Фани открива, че монахът е свидетел, което я кара да признае истината за случилото се, въпреки че това вреди на нейните приятели. След това тя започва да търси Ередиа и разбира, че той работи като свещеник и лекар, посветил се на борбата с болестите. Срещата им разкрива, че чувствата ѝ към него са се превърнали в истинска любов, но между тях стоят религията, дългът и различните им житейски пътища.
Фани не успява да забрави отец Ередиа и след безцелно пътуване из Испания осъзнава, че любовта ѝ към него е прекалено егоистична, затова решава да посвети живота си на помощта към другите. С помощта на Мюрие тя организира подвижна болница в Пеня Ронда, където въпреки недоверието на монасите постепенно успява да обедини усилията си с тези на Ередиа. Работата сред болните и страдащите я сближава с него, но между тях остава ограничението на неговия религиозен дълг. Когато анархисти отвличат Ередиа, Фани рискува живота си, за да го защити, а последвалият сблъсък разкрива жестокостта и безсмислието на гражданския конфликт. Войната и епидемията от петнист тиф превръщат Пеня Ронда в място на страдание, където хора от всички страни стават жертви на омразата. Въпреки всичко Фани и Ередиа продължават борбата си за спасение на хората, разкъсвани между любовта, вярата и дълга.
Фани постепенно осъзнава, че чувствата ѝ към Ередиа са смес от любов, страст и желание за притежание, а отказът му да се поддаде на нея поражда гняв и разочарование. Докато се грижи за болния Мюрие и вижда страданията в лагера, тя се сблъсква с мизерията, смъртта и собствените си слабости. Споровете ѝ с монасите разкриват противоречията между човешкото състрадание и фанатичната вярност към идеи и вярвания. След смъртта на Мюрие Фани губи последните си илюзии и решава да напусне лагера, но преди това се опитва да спаси Доминго от екзекуция. Тя се сблъсква с жестокостта на различните воюващи страни и разбира, че фанатизмът унищожава човечността както у враговете, така и у съюзниците. Накрая става свидетел на убийството на Доминго и след завръщането си в лагера се разболява от петнист тиф, докато войната и борбата с епидемията продължават.
История Романът „Осъдени души“ е вдъхновен от едногодишния престой на Димитър Димов в Испания. Като асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, през януари 1943 година той заминава на специализация по хистология на нервната система в Института „Кахал“ в Мадрид. Димов се връща в България през март 1944 година и за кратко живее в Дупница, като през април пише до своя ръководител професор Моско Москов, че е започнал да работи по разказ за Испания, който „обещава да излезе удивително глупав“. Малко по-късно Димитър Димов е мобилизиран в Седми артилерийски полк в Зографу, но скоро се разболява от малария и прекарва месец във военна болница в Лъгадина. През този период – лятото на 1944 година – той преработва първоначалния разказ в романа „Осъдени души“.
За някои от героите на романа Димов използва реални прототипи – Рикардо Ередиа вероятно е базиран на високопоставен функционер на Йезуитския орден, с когото се запознава случайно във влак, а Луис Ромеро – на самия автор. За прототипа на Фани Хорн няма ясни свидетелства, но според някои предположения това може да бъде френската съпруга на българския дипломат в Мадрид Георги Карастоянов (син на Влада Карастоянова).
Романът излиза от печат през 1945 г. Отличен е с престижната литературна награда „Веселина Дервентска д-р Т. Михайлова“.https://kultura.bg/web/литература-на-случаите-от-тютюн-до/ Филмиран е с едноименно название от режисьора и сценариста Въло Радев през 1975 г.
Литература Книги Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981. Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981. Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985. Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987. Димитър Димов век по-късно. Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 100 години от рождението му. С., 2012.
Студии Жечев, Т. „Димитър Димов и романът на осъдените души“. // Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944 година. Първа книга. София, 1979. Куюмджиев, Кр. „Испанският „комплекс“ на Димитър Димов“. // Септември, 1985, № 2.
Източници
Външни препратки Йордан Ефтимов, „Морфинът срещу тютюна: буржоазният роман във високата му версия – Димов“ , в-к „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26 септември 2000 г. Владимир Янев, „Романистиката на Димитър Димов“, електронно списание LiterNet, 26 януари 2009 Диляна Ковачева, „Испанският лабиринт и Димитър Димов“, електронно списание LiterNet, 9 декември 2004, № 12 (61)
Категория:Български романи Категория:Книги от 1945 година Категория:1945 година в България Категория:Димитър Димов Категория:Гражданска война в Испания