Стоян Мълчанков

Стоян Иванов Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Мълчанков е роден в 1873,Гаджев, Иван. Лушин - никога не ще забравим, София, 2005, стр. 91. 1875 или 1887Гаджев, Иван. Лушин - моята голгота, София, 2004, стр. 64. година в неврокопското село Скребатно. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си Неврокопско, като развива и широка революционна дейност. По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски – боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.

След въстанието Мълчанков, като околийски войвода, е основна фигура на десницата – опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт от османските власти, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.

В 1909 година при Неврокопската афера е арестуван и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение, затворен в Ени кауш в Солун, измъчван и осъден на смърт чрез обесване. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос. Амнистиран в 1911 година, се установява в България и учителства в Белослатинско.

В Балканската война е войвода на чета № 49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с чета № 48 на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско.

Чета № 49 на МОО с командир Стоян Мълчанков Номер Име Години Околия Селище Бележка Ангел Атанасов Велчев 44 Неврокопско Осиково Ангел Ив. Бебечев (Бебешов) 21 (22) Неврокопско Фотовища кръст „За храброст“ IV Ангел Тозев 28 Неврокопско Бутим Ангел Янчев 20 Неврокопско Бутим Апостол Костадинов 22 Неврокопско Неврокоп Атанас Васиков 25 Неврокопско Бутим Атанас Харизанов 32 Неврокопско Сатовча Божил Алексов Божков 28 Неврокопско Бутим Вангел Иванов Пандов 26 Неврокопско Фотовища Велик Ангелов 25 Неврокопско Неврокоп Георги Аврионов 26 Неврокопско Неврокоп Георги Алачев (Алачов) 35 (36) Неврокопско Парил Георги Ангелов 28 Неврокопско Бутим Георги Ангелов 23 (26) Неврокопско Либяхово Георги Ангелов 30 (31) Неврокопско Старчища Георги Бебечев (Бебечов) 30 Неврокопско Фотовища Георги Бумбаров 24 Неврокопско Фотовища Георги Бушбаров 24 Неврокопско Фотовища Георги Григоров 20 Неврокопско Фотовища Георги Дим. Бебечов 42 Неврокопско Фотовища Георги (Георге) Ив. Бебечев (Бебечов) 24 (25) Неврокопско Фотовища кръст „За храброст“ IV Георги Ив. Магдалинин 20 Неврокопско Фотовища Георги Лещенли 28 Неврокопско Фотовища Георги Тетимов 28 Неврокопско Ковачевица Димитър Ангелов Стайков 22 (26) Неврокопско Фотовища Димитър Г. Шопов 28 Неврокопско Бутим Димитър Гюрганчев 32 Неврокопско Фотовища Димитър Николов 26 Неврокопско Фотовища Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев) 32 Неврокопско Бутим Иван Лазаров 30 Неврокопско Фотовища Илия Алдев 30 Неврокопско Ковачевица Илия Ангелов 26 Мелнишко Лески Илия Бумбаров (Бомбаров) 19 Неврокопско Фотовища бронзов медал Коста Ив. Бабаджанов (Бабаджянов) 45 Неврокопско Лещен Константин Ангелов 18 Велешко Црешнево Костадин Аврамов 23 (24) Неврокопско Лещен Костадин Алексиев 20 Неврокопско Фотовища Костадин Караянев 22 Неврокопско Фотовища бронзов медал Кръстьо Георгиев Попов 26 Неврокопско Бутим Манол Георгиев 19 (26) Неврокопско Фотовища Никола Гайдаджиев 20 Неврокопско Скребатно Никола Константинов Котенов (Кутинов) 33 Неврокопско Бутим Никола Кърджов 29 Неврокопско Баничан Никола Петров 28 Неврокопско Баничан Симеон Апостолов Неврокопско Лещен Стоил (Стойко) Баятев 22 Неврокопско Ковачевица Стоимен Ангелов 36 Неврокопско Осиково Стоян Тодоров 27 Неврокопско Фотовища кръст „За храброст“ Тодор Андреев 25 Неврокопско Лещен Тодор Стевасторов 24 Неврокопско Фотовища Христо Ангелов 28 Неврокопско Ливадища Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин. На 3 март 1913 година оглавява формираната в същия ден Нестроева рота на 13 кукушка дружина. През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.

В 1919 година е избран за депутат от Народната партия в XVIII и XIX обикновено народно събрание.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328 – 329. Мълчанков предлага построяването на теснолинейката Саранбей – Неврокоп, построена само до Добринище, за развитие на бедната Неврокопска околия, която влиза в пределите на Царство България след войните. В обширна статия от 2 февруари 1920 г. във в. Мир, орган на Народната партия, Стоян Мълчанков излага подробно тежкото състояние на Неврокопската околия и липсата на железопътна инфраструктура и съобщения, което пречи на търговията и ефективното използване на природните ресурси в района, като девствените иглолистни гори по западните склонове на Родопите и по източните склонове на Пирина, каменни въглища и др. Той прави следните предложения: „Прочие, след всичко гореизложено на министерския съвет (resp. на г. министъра Турлаков) предстои да направи следующето, за да се съживи Неврокопската околия и да почувства, че и тя е част от Майка България: 1. да се отпуснат необходимите държавни средства за рационална поправка на шосетата, и мостовете им, които свързват гр. Неврокоп с гарите Симитли и Саранбей, по които да могат да се движат камиони и автомобили; 2. да се назначи способен инженер със седалище Неврокоп; 3. да се прокара през Народното събрание още през тая му сесия закон за свързване града Неврокоп с гара Симитли или гара Саранбей с дековилка (теснолинейка) 75 сантиметрова, която и в единия и в другия случай ще мине през градовете Банско и Мехомия, ще мине значи през живописната Разложка котловина (околия), извънредно богата също с борови гори. Линията ще мине все по течението на р. Места без никакъв тунел и при извънредно малък наклон. 4. Да се предвидят дневни пари от 10 до 20 лв. на чиновниците и служащите, особено на тия от стара България в Струмишкия окръг (resp. в Неврокопската околия), за да се привлекат по тоя начин достатъчно и способни чиновници от стара България, както за съда така и за другите държавни учреждения. Никъде в царството чиновниците на живеят така оскъдно, както в Неврокоп. Господин министъра Турлаков, който в предвечерието на законодателните избори посети града Неврокоп, е видял и вярваме, се е убедил в действителността на всичко гореизказано. Будните хора в Неврокоп възлагат големи надежди“.в. Мир, 2 февруари 1920 г.

С негово съдействие, използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски и други видни политически и културни дейци, е приет специален закон на три четения в Народното събрание за построяването на теснолинейката още през май 1920 г. т.нар. Закон за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за село Ели дере – Татар Пазаржик, за село Батак и за държавна гора „Чехльово“.

Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура, няколко дни преди приемане на закона за теснолинейката.

Погребан е в София.

Македонското благотворително братство в Дълги герен (днес Беловица) е кръстено на негово име.ЦДА-12, АЕ 414, Фонд 403К, Опис 3

Деецът на ВМОРО Лазар Томов пише за него:

Синът му Иван Мълчанков (1899 – 1954) е секретар на четата на войводата Илия Попиванов. Участва в Първата световна война като подпоручк в 39-и пехотен полк. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 61-62 След Деветосептемврийския преврат лежи в затвори. Другият му син Кирил деец на ВМРО, учител по история в Огняновската прогимназия, е убит от комунистическата власт на 5 октомври 1944 година без присъда в Лушин. Третият му син Александър също е преследван от комунистическата власт. Брат му Костадин Мълчанков – Жарата (1887 – 1971) е участник в Балканските войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Арестуван е от комунистическата власт след като е искал да почерпи приятелите си след смъртта на Георги Димитров „за радостната новина“ и е заточен в Белене, откъдето по-късно бяга в САЩ, където умира.

В книгата си „Забравените дейци на ВМРО“, Бистра Риндова за първи път подробно изследва живота и делото на Стоян Мълчанков и цитира думите на дъщеря му Люба Ст. Мълчанкова-Бандева: „Баща ми обичаше да си приказва: Най-лесно е да убиеш неприятеля - пет лева е едно куршумче, колко му е. Това не удовлетворява човека. Ще се бориш умствено за него, да му докажеш, че си повече от него. Това е борбата.“

Историкът и заместник областен управител на Софийска област Николай Борисов, заедно с журналиста Ивайло Шопски, създател на „Пътуващо читалище“, подготвя документален филм „Премълчаното за войводата Мълчанков“ по случай 100-годишнината от убийството на Стоян Мълчанков. По този повод е създадена и песен за големия войвода „Илинден – Великден“ в изпълнение на Бисера, Лидия и оркестър „Шевица“, текст на Ивайло Шопски и аранжимент на Иван Йосифов.

Външни препратки До лобното място на Стоян Мълчанков Стоян Мълчанков – филмът Песен за Стоян Мълчанков „Неврокопска околия“, публикувана във в-к „Мир“, год. XXVI, бр. 5914, София, 2 февруари 1920 година

Бележки

Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Родени в Скребатно Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български офицери от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение