Наум Лазаров Руков (Рука) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Наум Руков е роден на 20 юли 1847 година в Косинец, тогава в Османската империя. Неговият брат Ламбро Руков е убит като четник на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание. Неговият племенник Христо Руков също е дългогодишен член на ВМОРО.

Участва в гръцкото освободително движение от втората половина на XX век. Участва в Руско-турската война в 1877 – 1878 година. С чета действа в Кресненско-Разложкото въстание.Дойно Дойнов, Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879 Участва в Тесалийското въстание в 1878 година и сраженията при Макриница, Каралар и Секлиза под началството на Димитриос Суцос и Димитриос Тертипис, а при Дървени пленява отделение от 60 турски войници и знамето им. Заедно със Стефан Николов, Димитър Илиев Далиб, Яначко Василев и други се завръщат в Костурско и следващите години водят сражения при Смърдеш и Прекопана.„Македония“, бр. 4, юни 1903 г., стр. 18-19..

От 1880 до 1902 година живее в Атина, където забогатява. Придобива гръцко гражданство. Участва в доброволческата чета на Коста Паница през Сръбско-българската война от 1885 година и за службата си е награден със сребърен медал.

В Атина Руков държи хан, в който се събират много македонци.Романски дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 186-187. Като член на ВМОРО организира изпращането на оръжие в Македония. След разкрития на гръцките власти е затворен.Разкритията са направени благодарение на албанеца Хаки бег, информатор на гръцката полиция. В гръцката преса се твърди, че съществува нелегална българска организация, както и че Руков прикривал своите връзки с България и само претендирал, че се бори за освобождението на всички християни в Македония по формулата „Македония за македонците“. Често разговарял с Драгумис за „угнетените братя“. вж. Романски дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 186-187 (Доклад на румънския посланик в Атина Константин Диаманди). Бяга с кораб в България, където отваря гостилница.Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент, Охридски“, София, 2007, стр. 355. В 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

От съпругата си Търпена има пет деца – Александър, Вангел, Вера, Петър и Мария.

Умира в София на 31 юли 1937 година.Елена Александрова, „Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония“

Родословие Молба на Руков до Народното събрание, 2 ноември 1910 г. Текст

Бележки

Категория:Български хайдути от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Косинец Категория:Починали в София Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища