Андрей Терентиевич Григориев () е съветски военачалник, генерал-майор от свързочните войски (1940).
Биография Роден е през 1889 г. в село Игнатово, Зубцовски район на Западна област. Получава образованието си в реално, после и в търговско училище (1906 – 1907). През 1912 г., след завършването на учебната команда на лейбгвардейския екатеринославски полк със званието подофицер, е назначен за началник на телефонната служба на полка. Няма сведения за кариерата му в царската армия и участието му в Първата световна война.
От октомври 1918 г. е в РККА. Скоро става началник-щаб на свързочния батальон на 2-ра въстаническа дивизия, после командир на свързочния батальон на 58-а стрелкова дивизия. В края на Гражданската война в Русия е помощник-началник на Управлението за свръзка на 12-а армия, после е инспектор на свързочните служби на Украинския военен окръг.
След завършването на курсове за усъвършенстване на висшия команден състав на РККА (1926) и курсове за висшия команден състав на щабните служители (1927) Григориев оглавява Свързочните войски на Приволжкия (1927 – 1929) и Беларуския (1929 – 1933) военни окръзи. От ноември 1933 до 1 април 1935 г. е заместник-началник на Главното управление на Народния комисариат по свръзките на СССР.
От април 1935 до юни 1936 г. е ръководител на катедра „Свързочни служби“ във Военно-електротехническата академия на РККА, после е помощник-инспектор по свръзките в щаба на Беларуския военен окръг, от ноември 1936 г. е командир на Свързочните войски на окръга. На 4 юни 1940 г. му е присвоено званието генерал-майор от свързочните войски. Постановление №945 на СНК на СССР „За присвояването на военни звания на висшия команден състав на Червената армия“
С началото на Великата Отечествена война е началник на Свързочните войски на Западния фронт. Арестуван е на 4 юли 1941 г.
На 22 юли 1941 г. с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР е осъден на смърт чрез разстрел. „Высший генералитет в годы потрясений“. (Разпит и текст на присъдата – стр. 312 – 317) Присъдата е изпълнена на същия ден. Погребан е на подмосковския полигон на НКВД. В заповедта на народния комисар на отбраната на СССР Йосиф Сталин от 28 юли за обявяване на присъдата Заповед №250 от 28 юли 1941 г. се казва:
Андрей Терентиевич Григориев е реабилитиран посмъртно през 1957 г.
Бележки
Литература Зяньковіч, Мікалай. „Высший генералитет в годы потрясений“. Olma Media Group. 2005 г. ISBN 5-224-04950-4, 9785224049509
Външни препратки Кратка биография на Андрей Терентиевич Григориев на страницата generals.dk Военно-исторический журнал, № 3, 2007. – Писмо на А. Григориев до началника на управление „Свръзки“ на РККА, Н. И. Гапич, от 21 август 1940 г., за състоянието на свръзките в РККА.
Категория:Съветски генерали Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Загинали през Втората световна война