Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 – 1962).

Биография Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897 година. По-големият му брат е известният комунистически деец Христо Михайлов, на когото по-късно е наречен гр. Фердинанд – Михайловград.

Иван завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16-и артилерийски полк от 3-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в адвокатската кантора на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.

Политическа дейност в България до 1925 г. Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден е задочно на 7 г. и 6 мес. лишаване от свобода по ЗЗД. През юни–септември 1925 г. работи нелегално в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден е на смърт по ЗЗД на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.

В СССР от 1925 до 1945 г. През 1925 – 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия „Ф. Е. Дзержински“ в Ленинград, която завършва като „инженер-артилерист“ със специалност „балистика“. Стажува в 11-и артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Съветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник“ през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.

В България след Втората световна война Иван Михайлов Попов пристига в България на 16 юли 1945 г. като полковник от съветската армия. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерството на народната отбрана. През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари същата година е произведен в звание „генерал-лейтенант“. От 1951 г. е член на Главния военен съвет.Решение № 32 от 7 септември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.3

Избиран е от Народното събрание за подпредседател, впоследствие за заместник-председател на Министерския съвет непрекъснато, във всички правителства от 4 януари 1951 до 9 юли 1971 г., като през периода е заемал и длъжностите: министър на транспорта и съобщенията от 01.02.1957 до 09.06.1958 г., председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия от 1957 до 1959 г.Ръководители на АЯР министър на народната отбрана от 09.06.1958 до 17.03.1962 г., началник на Гражданската отбрана от 09.06.1962 до 1971 г., заместник-председател на Държавния комитет на отбраната от 1957 до 1973 г.

Член е и на новосъздадения висш държавен орган Държавен съвет на Народна република България от 8 юли 1971 до 18 юни 1981 г.

Военни звания и отличия подпоручик (ШЗО) от българската армия – от 1918 артилерист-инженер I ранг от съветската армия – от 1930 Полковник-инженер от съветската армия – от 1944 генерал-майор от българската армия – от 15 август 1945 г. генерал-лейтенант от българската армия – от 9 февруари 1950 г. генерал-полковник от българската армия – от 30 май 1951 г. армейски генерал от българската армия – от 22 септември 1954 г.Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 199 Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 08.05.1978 г.

Правителствени награди Звание Герой на Народна република България – 06.03.1967 г. Звание Герой на социалистическия труд – 06.03.1962 г. Орден Г. Димитров – 1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972, 1977 г.35 години от смъртта на арм.ген. Иван Михайлов Орден „Народна република България“ I степен, април 1950 Орден „Ленин“ – 05.03.1977 г.

Външни препратки Снимка на Иван Михайлов, Държавна агенция „Архиви“, с. 18

Източници

„Септемврийското въстание 1923“ – енциклопедия

Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Вицепремиери на България Категория:Министри на отбраната на България Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Български армейски генерали Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Герои на Народна република България Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в Монтана Категория:Почетни граждани на Видин Категория:Българи в СССР Категория:Българи в Югославия