Георги Пулевски

Георги М. Пулевски ( или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер, войвода на българска доброволческа чета в Руско-турската война и публицист от Македония.Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-621-235-0, стр. 335. Той е ранен македонист и един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти

Биография

Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири. През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.

В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските властиТодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72. и издава два тома речници, – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект, смесен със сърбизми, се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.

През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война в четата на Ильо войвода, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов Суранджиев и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония. Първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.

След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.

Чета №5 на Георгия Пулевский, Падеж, 20 март 1879 Чин Номер Име Околия Селище войвода 1. Георгий Пулевский Дебър Галичник четник 2. Коста Георгиев Охридско БелицаГорна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза. водник 3. Антон Митрев Призрен десетар 4. Пасхал Ангелов Битол Крушево 5. Тодор Колачев Подринско Лозница 6. Трайко Зафиров Скопия 7. Иван Стоянов Габрово 8. Никола Василов Едренско 9. Дончо Димитров Берковица 10. Стоян Димитров Мустафа пашя 11. Димо Трайков Гостивар Чайли 12. Стоян Георгиев София 13. Димитрий Кусманов Кичево Ябел 14. Милан Гавриилов Белград десетар 15. Трайко Георгиев Куманово 16. Яне Кръстов Кичево Сърбяни 17. Стоян Мирчев Прилеп 18. Димитрий Ангелов Охрид Връбяни 19. Младен Илиев Радомир 20. Михаил Тодоров София 21. Стефано Сочев Севлиево 22. Христо Атанасов Струмица 23. Христо Стоянович Прилеп Кривогащани 24. Иван Добрев Татар Пазарджик Поибрани 25. Захарий Марков Разлог 26. Георгий Анастасов Солун 27. Нестор Йосифов Дебър Галичник 28. Никола Петрушев Велес 29. Стефан Димитров Мустафа паша 30. Танас Георгиев Елена 31. Георгий Димитров Мустафа пашя 32. Алексий Пенчов Дебър Беличица 33. Константин Антонов Кочани Величково 34. Петър Димитров Панагюрища 35. Васил Стоянов Панагюрища 36. Тасе Димов Прилеп Галичани 37. Стойко Делисомев Кичево Челопеци 38. Христо Гогиев Тиквеш Кафадарци 39. Иван Георгиев Серез 40. Ставре Павлев Ресен 41. Георгий Илиев Битол ИлиноГолемо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска. 42. Никола Стоянов Австрия 43. Симон Трифунов Дебър Стрезимир 44. Стефан Трифунов Дебър Стрезимир 45. Вачо Ватьов Ловеч 46. Стефан Николов Плевен 47. Тодор Молов Гостивар 48. Спасе Янковец 49. Герасим Митров Скопия 50. Спиро Мицев Дебър Сушица 51. Киро Димитриев Прилеп 52. Георгий Яковчев Битол Илино 53. Стефан Атанасов Дебър Река 54. Паунчо Божинов Видин Протопоповци 55. Петър Константинов Сяр Баница 56. Стоян Чавеовски Дебър Росоки 57. Косто Георгиев Охрид Белица 58. Христо Харизанов Кукуш ПетревоМоже да се отнася и за село Петрово. 59. Евтим Николов Малашево Берово 60. Григор Кръстов Кукуш 61. Георгий Петрев Щип 62. Кольо Булашков Кукуш Смоковица 63. Матей Томов Призрен

Особена чета, отишла в Турско, Падеж, 20 март 1879 Чин Номер Име Околия Селище 1. поп Христо Танев Пазарско Волганци 2. Иван Митрев Кукуш Смоквица 3. Тодор Гайдов Кукуш Смоквица 4. Митре Петков Кукуш Босмица 5. Димитрий Таньов Солун 6. Димитрий Андонов Серез 7. Димо Теодоров Стамболско 8. Никола Митров Осман пазар 9. Иван Стойчев Скопие – циганска махала

В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. С указ на княз Александър I от края на 1879 година му е отпусната 80 франка финансова помощ от държавния бюджет за „поддържане на литературни дейности“Държавен вестник, бр. 12 от 1879 г., с. 2 (Указ № 244 от 10 октомври 1879 г.). През същата година издава в София кратка брошура с песни на галичко наречие „Македонска песнарка“.Георги Пулевски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония - "Македонска песнарка", София, 1879 година. В 1880 година Георги Пулевски обнародва „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 година до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Заселва се в село Прогорелец, Ломско, където получава от държавата земя. След това се преселва в Кюстендил.

Георги Пулевски умира в Александровската болница в София на 13 февруари 1893 година и е погребан в Централните софийски гробища.Георги Пулевски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония - "Македонска песнарка", София, 1879 година.

Възгледи на Пулевски по Македонския въпрос

В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговия житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.

Например в своята последната граматика Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки той приема македонското наречие за български диалект. Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880. В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“. В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:

Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:

Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:

Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:

Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:

В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:

Източници За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век Мияк Галички (Георги Пулевски), „Речник од три јазика“, Държавна печатница, Белград 1875 г. „Самовила Македонска“, публикувано във в. „Марица“, брой 377, 378, Пловдив, 1882 година "Македонска песнарка", София, 1879 година

Литература

Бележки

Категория:Български хайдути от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български легионери в Белград Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Български опълченци от Македония Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Български легионери в Белград Категория:Ранни македонисти Категория:Родени в Галичник Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища